Еми и Крадецът на сенки
През студените месеци и нощи, докато навън беснееха Простотията, Злото и Хаоса подготвях една тайна изненада, която се реализира в пълната си прелест на 10 май тази година – “ЕМИ И КРАДЕЦЪТ НА… Continue reading
0 Comments
Софийски импресии
Обичам софийските улици
през мъртвопияните есени.
Тихи са старите сгради
сред сенките спящи унесено…
Писатели, художници, богове и герои…
От няколко години Пепи и Елена работят неуморно по един от най-амбициозните проекти в родното книгоиздаване – тетралогията “Пръстенът на Нибелунга”. В навечерието на излизането на четвъртата книга от поредицата и предстоящата по случая изложба, ние ще си говорим за дългогодишния път на тази мечта, преди да се реализира в нещо веществено и много много красиво…
Един буркан лято
Затворих лятото в буркан,
обсипах дъното му с пясък,
поканих слънчевия плам
да го залее с топъл блясък…
ЛАМЯ ЕООД 2 – ПРОЛОГ
Криволичещите алеи на Южния парк бяха приютили софиянци в благодатната си зелена прегръдка. Навред се носеше тихото жужене от разговорите на възрастните и неспирният глъч на децата.
Дара тичаше. Гонеше жълто-бялата надуваема топка и се кикотеше запъхтяна. Лъчите на обедното слънце прозираха през русите ѝ къдрици. Изведнъж залитна, олюля се и падна по очи в дъхавата трева.
Защо “ЛАМЯ ЕООД”?
Исках да ти предложа едно наистина различно и незабравимо изживяване, което да те провокира, развълнува и подтикне нетърпеливо да питаш за още. Вече знам, че съм успял…
Към теб
Четеш ли писмата ми? Пиша стотици…
и всяко едно адресирам до теб.
Летят на крилете на белите птици,
подети от вихъра в луд пирует…
Петър Станимиров – интервю
Каквото и да каже човек за Петър Станимиров, все е малко – Един от дойаените на “Дъга”, световно признат художник на творбите на Стивън Кинг, издател на книги-игри, арт директор с десет годишен стаж в българската гейм индустрия, илюстровал безброй книги, активен радетел за възраждане на българската комикс култура, организатор на множество национални и международни изложби…
Сотир Гелев – интервю
Сотир Гелев е доста специален за мен не само с това, че съм преживял челен сблъсък със суровата му редакторска политика и по време на един творчески диспут опустошихме бутилка уиски в студиото му, а и с факта, че освен изключителен художник, той е още даровит писател и поет…
Румен Чаушев – интервю
Следващият художник от нашия екип, който ще ви представя, е Румен Чаушев. В списание “Дъга” той създава над 20 епизода на комикса “Момиченцето от земята” по мотиви от разказите нa Кир Буличов. Повече от всичко друго Румен обича да рисува деца и това ясно си проличава в образа на главната героиня Алиса – малка жизнерадостна чаровница с буйни рижи плитки и винаги усмихнато луничаво лице, която се забърква в невероятни космически приключения…
Евгений Йорданов – интервю
Представям ви един всеобщ любимец от списание “Дъга” – Евгений Йорданов, вдъхнал живот на Добромир и Томек – незабравимите герои обичани от стотици хиляди пораснали и непораснали деца заради романтичните си подвизи, необуздания си волен дух и тъй простосърдечната си, непоклатима и вдъхновяваща вяра в доброто…
Пенко Гелев – интервю
Остава по-малко от седмица до излизането на най-големия български комикс албум, издаван някога – “Над Дъгата 2”. Всеки ден на страницата на блога ще ми гостува по един от художниците, вдъхнали живот и енергия на този невероятен проект. Пенко Гелев е най-младият от тях и единственият от седмината, който не е участвал в старото списание “Дъга”…
НАД ДЪГАТА 2
Колко поводи за възторг на всички, които обичат изкуството, има тази година! Ето че и художниците на легендарното списание „Дъга“ запретнаха ръкави, за да ни зарадват с нов албум, елегантно съчетаващ различни истории и стилове в най-добрите традиции на българския комикс…
Сградата
4 години от създаването на блога. Знам, че не пиша толкова редовно, колкото би ни се искало, но съм изцяло ангажиран с други проекти. Те ще ми помогнат да продължа развитието си на творец в съвсем нов етап. А дотогава – едно съвсем прясно и леко меланхолично стихотворение…
ВОЛЕНът НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО
Благодаря ти, Волене! Легендарен си, човече! Неуморен си като тиранозавър на амфети, нагъл като циганин с празна туба за бензин и морален като зелена еуглена. Ти винаги си в центъра на вниманието. Мек си като пластелин и сменяш формата си по-изкусно от татко Барба…
Джеймс Хорнър (1953 – 2015)
За хората, които ме познават, не е тайна колко силно обичам филмова музика. Въздействащите композиции, изпълнени от най-добрите симфонични оркестри в света, които безпогрешно улавят всеки нюанс във въртележката от емоции на филмовото изкуство. Тази музика ме вдъхновява и често ми помага да измислям собствените си герои и истории…
“Дякон Левски” – ревю
Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото филмово изтезание, наречено „Дякон Левски“. Сигурен съм, че след прожекцията са се чувствали така, сякаш главата им е пълна с овчарска салата вместо с мозък…
ЛАМЯ ЕООД – нов откъс
“ЛАМЯ” ЕООД вече се разпростира на два пролога и три глави. Животът на Станимир никак не е лесен, а го чакат още какви ли не предизвикателства и проблеми. Въпреки че по-голямата част на текста е непубликувана и строго пазена в тайна, ще си позволя да Ви споделя началото на трета глава…
Нощна импресия
Една малко творческо упражнение, импресия или сън…
Искра
Много често ме питат дали пиша стихове – от близо десет години не бях.
Ето нещо от днес…
ЛАМЯ ЕООД – Пролог 2
Сюжетът на ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) се прехвърля 15 години напред, където ще проследи още една история с неочакван край, преди да върне в действието Станимир и да разкаже какво се е случило след изчезването на Мая…
ЗАБРАВЕНИТЕ ЗЛАТНИ АНИМАЦИИ 2
Повече от две години материалът ми за “Забравените златни анимации” не спира да генерира огромен интерес и трафик. Несъмнено и вие, моите читатели, и самата статия, отдавна заслужавахте продължение. Ето го и него…
ЛАМЯ ЕООД – Пролог 1
– Взела съм ти подарък – усмихна се Мая. Зелените ѝ очи пробляснаха загадъчно. – Не е нищо особено.
– Какво е? – попита Станимир.
Тя постави в разтворената му длан жълтеникаво шуплесто камъче, изпъстрено с тъмни петна.
Днешният трети март
От няколко години насам забелязвам как честването на трети март се превръща в любим повод за драматични словоблудства на два вида същества: патетичните благоговеещи фили и дръзките арогантни фоби…
Прасешка Одисея
Посвещавам на най-прекрасните приятели, които човек би могъл да има…
Сценарии
Напоследък ме е обзело желание да творя. Непрекъснато щрихирам герои, светове и истории. Искам да ги споделя с вас, преди главата ми да експлодира. Не знам дали ще се превърнат в сценарии за комикси или филми, разкази, повести или романи. А може би просто ще си останат искрици фантазия, които за миг ще озарят нечие съзнание, след което ще угаснат, изтлявайки с тънка димна следа…
Будители срещу контрабудители
Няма нищо по безкрайно и всеобхватно от наглостта, безочието и лицемерието на куклата Орешарски и мафиотската клика, която дърпа конците му и го крепи надупен зад монолитни железни ограждения, анонимни полицейски щитове и изцапани със засъхнала кръв палки.
Последният ловец на вампири – част 2
Луксозният черен Ягуар XJ летеше с небрежна лекота покрай ширналите се, докъдето поглед стига, потръпващи от вятъра, зелени морави. Колкото по на север отиваха, толкова повече хълмове и планински вериги обрамчваха просторния пейзаж, а около тях се спускаха тежки воднисти облаци, чиито размазани начумерени лица мърмореха с гръмотевичен тътен…
ДО ПЕКИН И ОБРАТНО! – ЧАСТ 2
Изпитвах пресилено задоволство от стилизираните хранителни порции в самолета, уплашен от настойчивите разкази за буболечки, червеи и други изтънчени кулинарни извращения, които ме очаквали в Пекин…
Последният ловец на вампири – част 1
Невидим нож безмилостно разпори източния край на тъмния небесен купол. От процепа нахлу белезникава светлина и протекоха струйки с цвят на воднист розов акварел. Студен вятър върлуваше из улиците на Глазгоу. Подобно на умел танцьор се завихряше в неудържим пирует над площадите като нагрубяваше лъскавата повърхност на локвичките, мързеливо изтегнати в прегръдките на хлътнали плочи, а сетне се провираше с истеричен писък между помръкналите сгради…