“Дякон Левски” – ревю
Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото филмово изтезание, наречено „Дякон Левски“. Сигурен съм, че след прожекцията са се чувствали така, сякаш главата им е пълна с овчарска салата вместо с мозък. Нека отдадем дължимото и на онези злощастници, които все още стоят на седалките си в зала 1 на НДК, безпомощно загледани в една точка. Докато от полуотворените им усти се процежда мазна слюнка, те кротко чакат някой добър самарянин да им подари ваучери за лоботомия.
Честно казано нямам намерение да водя спор за историческата прецизност на филма – не съм пурист, отраснал с устава на БРЦК и тефтерчето на Левски под възглавницата, за да коментирам доколко са достоверни патетичните словоизлияния, пикантно овкусени с кухи философски напъни (когато в една от сцените камерата достига птичи поглед осъзнаваме, че Апостолът на свободата води пламенния си монолог, застанал лице в лице с търпелив и безмълвен слушател – висок каменен зид). За разлика от непорочните като пръдня на еднорог госпожици в киносалона, не се възмутих от каруцарските псувни на дякона (след като цялата Османска империя го издирваше под дърво и камък, човекът наистина беше оставен на самотек в една каруца). Дори ми допадна усърдието, с което всеки герой във филма разговаряше на майчин език, без това да му пречи да се разбира с останалите: някои дискусии се водеха едновременно на три различни езика. Изключение правеше британският лорд Бонър, който си служеше с перфектен български и обикаляше като „миндовата кучка” из всевъзможни църкви и манастири, за да бие свещениците и да вдига скандали. Гореспоменатият благородник беше посветил живота си в търсене на мощите на св. Игнатий – нездрава и шизофренна обсесия, която в течение на филма прерасна във фетиш към гледжосани гърнета.
Историята на Левски (всъщност умело изигран от Веселин Плачков) често оставаше на заден план, изместена от други сюжетни линии, които започваха и свършваха в нищото. Появяваха се десетки герои, чиито хаотични действия бяха изпълнени с безсмислие и пропити с неуместна мелодрама. Разнообразие внасяха заснетите на бавен каданс тупалки, в които с безупречна кеч стилистика български селяни и хайдути правеха зашеметители и задушаващи тръшвания на турски заптиета и черкези. Резултатът беше неповторим кинематографичен оргазъм – бойни съчетания в най-добрите традиции на „Матрицата“, „Хитър Петър“ и пилотните епизоди на „Спартак – Кръв и пясък“.
Но нека обърнем специално внимание на няколко жизнеутвърждаващи проявления на Апостола, чието най-голямо премеждие в новата българска история всъщност се оказва появата му в четиричасовия опус магнум на Максим Ганчев:
Левски песнопоеца – Непокорното момченце Васил е поверено на своя вуйка изедник – архимандрит Василий. През целия път към светата обител малчуганът мърмори, че не иска да живее в манастир, но едва минута, след като е прекрачил прага на храма, го осенява чудодейна сила. С талант и магнетизъм, присъщи за принцеса от филмче на Дисни, той започва да реди църковнославянски песнопения, които биха засрамили Йоан Кукузел и Григорий Цамблак взети заедно.
Левски разбивача на женски сърца – Красива млада даскалица, носеща на ръце висока камара книги, върви по тясно каменно мостче, докато Апостолът небрежарската лешпери отдолу. Една книга пада от върха на купчината и очевидно подхвърлена от Левски, се връща на мястото си, летейки с изящна парабола в забавен каданс. Минута след това дяконът се появява от плът и кръв. Изразителният му поглед пресича този на девойката. Лицето ѝ грейва в малоумна усмивка, зашлевено от мокрия парцал на любовта. Оказва се, че освен умението да подхвърля предмети с прецизността на чевръст уличен жонгльор (демонстрирано няколко пъти по време на филма), Левски е изкачил и друго стъпало на еволюционната стълбица. С непогрешим рентгенов взор, той вижда, че в десния ботуш на даскалицата се крие камъче. Дяконът енергично разрешава и този казус, събувайки хубавицата на улицата, докато тя се опитва да запази равновесие, притисната под тежестта на няколко килограма учебни пособия и възрожденска литература.
Не повече от поглед е достатъчен на Левски, за да възпламени искрата на любовта и у друга своя последователка – грешната турска хубавица Лейля, която се подвизава из православните манастири, предрешена като светска дама с изтънчения творчески псевдоним „госпожица Татарска“. Останах с впечатлението, че последната се оказва забременена от собствения си баща или настойник Мохарем бей (в ролята вездесъщия режисьор, сценарист, оператор и монтажист Максим Генчев). Той прекарва часове наред, въздишайки по нея, докато съзерцава пошло червено цвете в малка керамична саксия, което полива с вряща вода от чайника.
Докато всички нетърпеливо очакват съдбата на заловения Левски, имаме безкрайна сцена с някакъв неугледен дебел турчин, когото очевидно обсипват със злато и „кандърдисват“ хем да построи бесило и изкове ковчег за Левски (защото нямало кой друг), хем, ако е възможно, да вземе бременната обезчестена Лейля за съпруга. С други думи – разиграва се поредната сапунена драма с герои, от които никой в нито един момент не се интересува.
Левски и вълшебното гърненце – Както вече споменахме централен мотив във филма е едно гърне с мощи – то свети, то лети, издирват го сякаш е изчезналият кивот и излъстява душите човешки като единствения пръстен на Саурон. В един момент Левски се домогва до него, но двама гавази налитат на бой (единият е облечен като Ал Капоне). Дяконът хвърля гърненцето във въздуха с неговото заучено движение. Удря главичка на Ал Капоне. Гърнето лети. Счепква се с втория нападател. Камерата се върти на 360 градуса по часовниковата стрелка. Боричкат се известно време. Левски го премята през една маса. Камерата се върти на 360 градуса обратно на часовниковата стрелка. Гърнето още лети. Ал Капоне вади револвер. Левски измъква оръжието от ръката му. Момичето до мен се обръща и ме поглежда:
– Абе т‘ва гърне не падна ли?
– Не знам… – отвръщам колебливо.
Левски прибира револвера в пояса си. Гърнето най-сетне пада в ръцете му. Ал Капоне гледа тъпо, защото също като нас осъзнава, че Апостолът може да изкривява времеви-пространствения континуум. Плюе си на петите и бяга унизен.
Левски самоубиеца – Дяконът влиза в Къкринското ханче, поглежда критично обявата за залавянето си, залепена от вътрешната страна на вратата, след което любезно поздравява чакащите го заптиета. Поръчва им вино, докато ханджията настървено му дава указания как да се измъкне. Вместо да напусне, Левски демонстративно оставя оръжието си, спокойно очаквайки да го застрелят или заловят. Преди края на нелепата сцена, един от турците изпълнява маане в чест на любимата си Гюлтен. Ако се беше явил на музикално реалити, щяха да го поздравят за изящната орнаментика.
Левски е категоричен в желанието да посрещне съдбата си. Той не само отхвърля и без това мързеливия опит на един доктор да пререже въжетата му със скалпела си, но в деня ня екзекуцията сам се затичва към бесилото, докато дебелият палач се мъчи да го догони. Ако ръцете му не бяха вързани сигурно щеше лично да надене клупа на шията си.
Няколко почетни споменавания:
Филмът е изпълнен с десетки видения и ретроспекции на събития, които не получават дори бегло обяснение. Прилича на част от двойно по-дълга режисьорска версия, но дори да има такава, никога не бих я гледал, независимо с какви облаги изкушават порочната ми душа.
По настояване на сръбските власти Раковски разпуска легията. Всички трябва да предадат оръжията и униформите си. Един от революционерите не може да приеме обстоятелствата и се хвърля към Раковски. Друг го спира и му прави задушаващо тръшване на забавен каданс.
Униформите на легията се озовават в плетен кош. Турчин мъкне коша към брега на една река. Приближава запален огън. „Въх, ще пали униформите“ – викам си аз. Той подминава. Нагазва в реката. Камерата го следи от птичи поглед – изпипана операторска работа. „Въх, ще пере униформите“ – викам си аз. Турчинът стои по средата на реката. И той не знае какво да прави. Появяват се Левски и един хайдутин. Лепват му шамар. Измъкват му коша от ръцете. Заминават си сърдити. Аз мигам на парцали и се чудя какво, по дяволите се случи и защо?
Култовата сцена, в която БУКВАЛНО около 30 или 40 статисти – мустакати чичковци и забрадени лелки – се изреждат да се кълнат във вярност на революционната кауза. В един момент очаквах да видя и някой заблуден познат, на когото са пробутали 10 лева, за да надене калпак и да се снима в тази отегчителна безкрайна сцена.
След като получава за подкуп сандъче с жълтици, подъл родоотстъпник предава тайни документи на турската армия. Действието се развива на някаква поляна. Издайникът и жена му или курвата му (чиято гола гръд беше отчаян приом за привличане на изгубеното внимание в третия час на филма) отварят сандъчето и започват да хвърлят пари във въздуха, заливайки се от смях. Наподобяват наркомани на хероинови инжекции или чичо Скрудж, докато се гмурка като делфин в купчините монети, запълнили трезора му в Дъкбург.
Бой между сръбски проститутки на пазара в Белград (без коментар).
Различни мъже стрелят по други мъже с повод и без повод – понякога стрелят по своите, друг път стрелят във въздуха, трети път в храстите край реката. Важно е да има гърмежи и да летят тела.
Всички женски образи са тотално безлични. Лишени от идентичност и собствен характер, те служат като спомагателно средство, за да се движи сюжетът напред, но той или безпомощно буксува на място, или блуждае в унизителна за здравия разум безпътица.
Създателите на филма и техните роднини очевидно присъстваха на премиерната прожекция в Зала 1 на НДК. От време на време отривисти аплодисменти избухваха в напълно неподходящи моменти от филма – разголена цица на изнасилвана жена – ръкопляскания; плиткоумна шега, съчинена от сценарист с умствения капацитет на четвъртокласник – ръкопляскания; пламенен патриотичен призив на ниво рецитал в селско читалище – ръкопляскания. Първоначално многохилядната публика беше благоразположена и откликваща. Впоследствие всички изпитваха убийствено отегчение и неудобство от разиграващия се на екрана водевил и спорадичните гузни ръкопляскания умираха още в зародиш.
Във филма има както много добри, така и обидно бездарни актьори. Още веднъж адмирации за Веселин Плачков, който поне според мен, дава най-доброто от себе си. За естествен фон на събитията служат разнообразни, естествени и много красиви локации. Някои режисьорски и операторски решения грабват окото – включително и видяното в трейлъра, което ме накара с нетърпение да очаквам едно вълнуващо преживяване. За огромно разочарование филмът представлява четиричасов безпорядък от нахвърляни една връз друга сцени без логична последователност и фокус. И докато всички технически несъвършенства могат да бъдат извинени с евентуалната липса на средства, нищо не може да оправдае нескопосаният мързелив сценарий и пълната безпомощност да се вдъхне живот, човечност, динамика и смисъл на една от най-вълнуващите глави от българската и европейската история.
Ето как станах последователка на блога на Мартин Трошанов! Не съм гледала филма още така че нямам собствено мнение, но написаното от вас е много интелигентно и убедително. Продължавам да миткам из блога ви …
А аз много се радвам да те имам за читател Боряна. Добре дошла и се чувствай като у дома си 🙂
Благодаря! Вече четох за Вещицата. Хммм … 🙂
Аз гледах филма и ми беше много интересно да прочета тук това, което си мислех аз докато гледам.
Радвам се, Елочка! Добре дошла и приятно четене!
Браво, г-н Трошанов. Това беше най-елементарен и несъдържателен коментар-анализ към филма, който прочетох през последните 2 дни. ХАХАХАХА
Дано това писание остане достояние само на Вашият ограничен кръг от читатели. Увлекателно сте написали някои от по-слабите моменти във филма, но сте забравили да опишеш и силните, емоционални сцени, наподобяващи филми като “Козият рог” и “Време разделно” (които помня, че цяла България слави като едни от най-емблематичните филми на България). Много едностранчив Ви е анализът и не може да се счита за рентабилен. СЪЖАЛЯВАМ, доста неуспешен опит !!!
Извинявам се, че няма да имам възможността да преразкажа, като Вас, цялото съдържание на филма, само че в неговата позитивна светлина, но се надявам на втория преглед да го оцените по-реалистично. Реалистично като душевно съпреживяване с героите от тази епоха, филмов сценарий и операторско майсторство.
Максиме, ти ли си? Сега сериозно. Само за ден – над 20 000 прегледа – дотук с ограничения кръг читатели. Да сравняваш тази абоминация с “Време разделно” е доста смела преценка, която никога не бих си позволил. Няма да има втори преглед от моя страна. Оценявам мнението ти, обаче 🙂 Радвам се, че си почувствал филма. Към изкуството едно мнение не може да има. Пожелавам ти успех!
“…ВашияТ ограничен кръг”, “анализът не може да се счита за рентабилен”… Ами…това е тя, възторжената публика на този “филм”.
Ако този анализ Ви се струва несъдържателен – ето и моето мнение: Хаотичен и бездарен опит за филм, разчитащ единствено на най-емоционалната тема за всеки българин. Това е възмутителен опит да се печели на гърба на Левски. Но нищо не може да скрие тоталната липса на какъвто и да било талант и визия на т.нар “режисьор”. Е, нали все пак говорим за човека, останал в историята на медиите в България с “безсмъртните” думи “Ооооо, Пепи…”. Някой да си спомня нещо друго за него???!!!
Много интелигентно и грамотно написано ревю.
Браво !
Мерси за хубавите думи и благодаря, че си тук, Атанас! Приятно прекарване на страниците на моя блог…
Аз също гледах филма в НДК и съм напълно съгласна, че сцените са някак недовършени и неясни. Бих искала само да отбележа, че съм отраснала като дете при баба и дядо в село Къкрина, а аз даже и не успях да разбера, че сцената при залавянето на Левски се развива в ханчето. А той даже сам се предава??? Този момент най-много ме ядоса от целия филм.
Права си, Виктория! За съжаление действията на героите бяха лишени от всякаква разумна логика…
Не, че напирах много-много да гледам филма, но след прочетеното в ревюто – даже съм сигурна, че хич не ща!
Има и хора, които са го харесали, но по-скоро няма да сбъркаш ако пропуснеш…
Бях в НДК снощи, чаках с нетърпение началото на филма. Дойде и той, започнах да се мъча да разбера кой кой е… по едно време схванах за кои хора става дума и малко по – късно съжалявах, че съм чел доста (ако не беше така, щях по- лесно да преживея гаврата с Раковски, безличието на Игуменя Евпраксия, липсата на Ботев, беглото споменаване на Марин Поплуканов, Иван Драсов, а за обезличаването на Апостола, нямам думи )
Та това е… актьорите са се потрудили, но сценария никакъв го няма.
Много повече усилия и старание в снимането заслужава подобна тема като Левски.Примерно като как аз знам кой e Уилям Уолъс(William Wallace) благодарение на филма , така си представях да се получи и при нас , но не.Аматьорско изпълннение.
Днес попрочетох за филма, но още при представянето му разбрах, че няма да го гледам. Мисля,че има личности в историята ни, чийто ореол не трябва да се пипа. Ама когато човек,в случая режисьор, си повярва… Надявам се умна глава да се намеси!
Смятам да постъпя като при скудоумен филм – наместо да изляза от салона преждевременно, поради факта, че това не е салон, няма да дочета текста до края. Толкова и за текста, и за автора, който си е повярвал много, че е кинокритик, историк, вещ в занаята. Жив и здрав да е.
Благодаря за поздравите и добре дошъл! Явно наистина си напуснал киносалона твърде рано, защото авторът нито е имал намерение да води историческа полемика, нито е професионален кинокритик и това е първото му филмово ревю. Подбудите са различни и са ясно написани. Иначе за вярване – вярваме си 😉
Моля ви не наричайте господин Генчев режисьор или кинорежисьор.. Обиждате мен и още много, много други хора..
Много благодаря за изчерпателната статия. Незнам защо медиите в българия не реагираха така както вие, явно журналистиката в българия съвсем е умряла, но това е друга тема. Все още не съм гледал филма, защото не искам да пълня джобовете на тези хора и искам да Ви споделя защо. За жалост съм имал срещи с хората отговорни за този филм. В началото имаха идея да направят поредица от филми (като приходите от всеки филм се инвестират в друг) за известни исторически личности, което ми се стори доста добра и интересна идея. В последствие обаче се заговори как въпросния филм ще изкара 1 мил. зрители (което е чиста прода лудост) и ще бъде най-касовия филм в България за всички времена. Няма лошо всеки режисьор (а аз съм се виздъл с доста) си мечтае да направи филм и така да си реши всички финансови проблеми. Но когато се използват думи като “няма как да не гледат този филм, това е Левски”, и се използва една икона само за да се продават билети по кината, това е наистина голям проблем за мен. Проблема на филма без да съм го гледал е в режисьора, който по стар български обичай е всичко във филма (режисьор, актьор, сценарист, монтажист и малко Бог). След няколко срещи с такива хора, разбираш, че трудно могат да направят нещо смислено. По принцип съм на мнение, че всички български филми трябва да се гледат, но тук става въпрос за това – “Благодаря на хейтърите за черния ПР, много ми помагат, само до края на месеца ще ударим по рейтинг най-гледания български филм, който е голяма глупост, за едни гъски…”. Като заменим рейтинг което е другата дума на бокс-офис всичко си е въпрос за едни пари! Жалко, но…
С голям интерес прочетох поста ти, Янаки. Съгласен съм, че индиректно помагам на режисьора и филма му да добият слава и това не е странно. Образът на Левски е вълнуващ за всеки. Убеден съм, обаче, че ако Максим Ганчев се опираше на качествена продукция, щеше да спечели много повече. Ще има доста любопитни хора, но предвид отзивите, малко от тях ще отделят пари и време, за да го гледат на кино.
Като цяло държанието на режисьора е 100% неадекватно, както при правенето на филма, така и при изказванията му след премиерата-дрогирани сме били, рейтинги гонел……..тотална излагация!
Звучи добре, аз харевам дълги филми по 3 часа и нагоре.
Харесва ми как пишете! Ще следя блога с интерес, а чувството ви за хумор е уникално!:)
Много благодаря, Зоя! Чувствай се винаги добре дошла на страниците на блога ми…
Всяко Ваше изречение е отчаян опит да блеснете с хумор, звучащ доста инфантилно. Хиперболизирате и акцентирате върху незначителни сцени с единствената цел да “блеснете” и това според мен говори за дълбоки комплекси. Вашето “ревю”, както го наричате (ще го наричам “нещо”) си е словоблудство без мярка. Изобщо не ме вълнуват хората, които са споделили Вашето “нещо” и Ви ласкаят – само за информация много повече хора вчера бяха споделяли тотална “боза” oт webcafe и в този ред на мисли – нихилизмът ни е заложен в кръвта. Хората обичат да мрънкат, недоволстват и злобеят, но най-вече да го правят, когато си имат водач в тези “прекрасни” дейности. Изобщо на цялата Ви критика мога да изпиша доста критични неща точка по точка и ще го направя като имам повече време, но сега един въпрос накрая: Кое не разбрахте от думите на автора, че това не е биографичен филм? Че ще има художествени елементи? Защо очаквате сценарият да се развива по учебник, защо мислите, че трябва? Да е направен тоя филм от National Geographic – да им ревете колкото си искате, но това е гледната точка за живота на Левски на режисьора – 1 от 7 000 000. Мислите ли, че е възможно да се покрива на 100% с всички останали 6 999 999 гледни точки? Е, въпросите станаха повече.
Здрасти, Николай! Моля на “ти”. Благодаря за изчерпателното мнение. Ти също трябва да вникваш по-добре в смисъла на прочетеното. Независимо дали е биографичен или художествен, филмът е скалъпен на базата на повърхностен и мързелив сценарий. Всъщност според мен почти всички сцени са изпълнени с логична неконсистентност и авторска безпомощност да разкаже една добра и вълнуваща история. Ако си направиш труда да пишеш “точка по точка” критика на моя анализ, само можеш да ме поласкаеш. За комплексите си коментирам на по бира. Поздрави 🙂
Към Николай! Щом се използва личността на Левски, няма място за художествени измислици и интерпретации! За него или всичко или нищо!Имаше тотално подигравателни моменти,като този със залавянето и обесването,които са не смешни а скандални! Поне там трябваше да не си играят с фактите в Историята!Това беше съзнателно направено да скандализира!!!!!! Ако иска да си прави художествени измислици да си измисли герой и да действа а не да използва Левски за собствени облаги и гонене на рейтинг!
Никога няма да отида да гледам този филм! Трейлърът му ми е пре-пре-предостатъчен, за да си дам сметка, че направилият го е елементарен като спанак имитатор на отдавна изчерпани и скучни като смъртта американски екшъни и то от не чак толкова вече близкото минало. Изненадан съм, че авторът на този великолепен текст харесва изпълнителя на главната роля. Поне от рекламната ролка аз видях момченце, което вътрешно изобщо не е наясно с какво се е захванало (разбира се, може и да греша). Проблемът на българското кино все повече и повече става неговата имитативност. Зад режисьорския стол все по-често застават хора, които не само не са интелигентни, но като в случая – дори не са професионалисти. Отказът от сценарий за сметка на …темата, визуалните ефекти и всякаквите му там други псевдокинаджийски вторичности водят до такива жалки клишета, обидни за националната ни памет. Грозни и ужасни рани в духовната ни същност…
Здравей, Румен. Всъщност на мен трейлърът ми допадна и бях силно благоразположен към филма. Както и над 4000 души в зала 1. Хареса ми актьорът, който играе възрастният Левски.
Аз също намирам чувството Ви за хумор за уникално! Ще се абонирам за блога Ви! 🙂
Сърдечно благодаря! Радвам се да ви имам като читател!
Чудесен анализ! Няма да ида да го гледам този филм,защото си имам създадена собствена илюзия за Апостола и не искам някой да ми я разваля.
А анализът щеше да бъде много по-приятен , ако не беше обраснал със словесна евилибристика , орнаментални засукани хиперболи като тази за “непорочната пръдня на еднорога” и разни други изхвърляния в стил “Аз имам нови буки!!!” така добре описан от Бранислав Нушич.
Но , без да съм гледал филма имам чувството , че авторът има вярно око и е прав в оценката за качествата на филма!Просто ме убеди !
Мерси! Няма как да мине без “словесна евилибристика и орнаментални засукани хиперболи”. Както Николай написа по-горе – имаме комплекси за избиване 😉
Надявам се да харесаш и други статии в блога!
Бих гледал филма,единствено с целта да се убедя в истинността на този прекрасен текст…Интуицията ми подсказва,че господин Трошанов е убийствено прав.
Мерси, Наско! Прецени дали си заслужава или по-добре изчакай пълна режисьорска версия под формата на телевизионен сериал или нещо друго. Може би ще има малко повече смисъл и цялостност…
Здравейте, старая се да гледам българските филми, защото са български, за да видя до къде сме стигнали, за подкрепа, от любопитство. Но този реших, че няма да го гледам след няколкото минути реклама, които ми бяха достатъчни, усетих фалш, патетизъм, дори се ядосах, защото става въпрос за Левски, и за да не се изтормозя, реших да не го гледам. А след като прочетох и мненията на разбиращи хора, които познавам, и на хора като Вас, които не познавам, но ме убеждават, съм още по-ядосана, защото лошите ми предчувствия са далеч надминати. Да не забравя да Ви поздравя за ревюто и за приятното чувството за хумор (на което по-горе един другар се нерви и гневи, бррр, да не му падаш в ръцете : ). Та след всичко изчетено и казано – жалко, филмът е факт.
Здрасти Жени и добре дошла! Минавам на “ти”, надявам се да ми простиш. Радвам се, че статията ми те е развълнувала и разсмяла. Осъзнавам, че има хора, които не я харесват и не одобряват изказа и стила ми. Това не ме тревожи. Знам, че хейтърската позиция е по-лесната и удобната (включително и в моя случай като критик на филма), така че чета всяко мнение – стига да е грамотно, аргументирано и да няма директни обиди към мен или моите читатели. Ще се радвам да те виждам на страниците на моя блог. Хубав ден и успех!
Абсолютно 100 % ревю съвпадащо с моето впечатление от филма!Само се чудя нужна ли бе тази подигравка в навечерието на годишнината от безсмъртието на Левски!Кой е платил за нея?-въпреки, че се досещам!Целят да докажат ,че вече няма Българи!? Единственото, което можем да направим е да измием срама,като сбъднем завета на Левски- да погребем и опеем косите му!
Все си мисля, че зад нескопосаната продукция не стои тежка завера или конспирация, а просто бездарност и мързел. Дано не греша…
Ами според мен не е така! Бяха се постарали със избора на актьори,музика и заснемане а със сценарий не! Турците ги изкарваха много добрички,бяха се постарали да има достатъчно количество турска реч и маанета! Дебелия Турчин дето изкова бесилката го даваха 20 минути…..Англичанина взе поне 30 мин от филма,който ни в клин ни в ръкав търсеше някакви мощи…!Пълна глупост!
Като участник във филма съм напълно съгласен с гореописаното ревю. Единствената ми забележка е, че “задушаващите тръшвания” всъщност са “корона”, “мелница, “през гърди” и “през рамо” четири от най-популярните хвърляния от народната борба (дабъл лег, пожарникарски кран, германски суплекс и раменно хвърляне от съвременната свободна борба). Още по времето на снимките недоумявахме за доста работи, но таяхме, напразни както се оказа надежди, че при монтажа нещата ще се наредят. Уви…
Благодаря ти за интересния коментар. За мен е вълнуващо да го прочета от човек, участвал в продукцията. Каква беше ролята ти? И разбира се, добре дошъл в блога ми! Чувствай се като у дома си!
Хареса ми!
Ще те следя, разсмя обеда ми!
Здравей, Мили! Изключително ми е приятно, че си тук! Весел следобед!
Може би е наивно да се търси историческа достоверност в художествен филм, но когато в съвременния живот доминират героите, чиито връх на словесната изява е “Да ти е*а майката”, ти се иска поне на големите личности от миналото да им бъде спестен този облик…
Левски сигурно се е гневил и е псувал – все пак е бил човек. Проблемът е в акцента на образа – безволевото, примиренческо излъчване на Апостолът, който е бил двигател и упование на цял народ…
За псуването. Всички подкрепяме идеята Левски да бъде представен като човек от плът и кръв, но откога псуването стана висш израз на човешкото у човека? Да, човешко е да се псува, и аз го правя, но това ме доближава до простака, не до човека. Има безброй начини да се покаже човешката страна на Левски – и той, като всеки е имал моменти на слабост, съмнение, страх, неувереност, гняв. Правил е и е казвал неща, за които е съжалявал. Да се избере овулгаряването като метод за очовечаване, е според мен е творческо безсилие и некултурност.
Жалко за новите поколения, които няма да разберат нищо повече за тази историческа личност, а дори напротив – ще останат с погрешна и объркана представа за него. Има немалко добри книги, базирани на документи и свидетелства, на огромен труд, ама има ли кой да ги чете, вкл. сред сценаристите? Лично аз мисля да пропусна.
Напълно вероятно е човек да изгради доста противоречива и мъглява представа за Левски ако разчита на образа от филма…
Така е. И не е лошо, когато се прави подобен филм, да се придържа към фактите. Както Николай Хайтов направи за капитан Петко войвода и Васил Михайлов стана легенда покрай него. Има и за Аспарух, и за цар Симеон, и за други, които се базират на реални събития, а не на изсмукани от режисьора случки, за да има по-голямо зрелище.
Брилянтно написано изложение! Радост за сетивата на филолог!
Благодаря, Дея! Удоволствието е мое. Добре дошла в блога!
Уважаеми господин Трошанов,
Преди всичко искам да изразя възхищението си от коментара ви на нещо, което според мен не е възможно да бъде коментирано, но със сигурност се налага. Опита ви да опишете това престъпление спрямо българския народ заслужава огромно уважение. Освен това забелязах и непреодолимата ви доброжелателност, изразена в добрите думи за играта на актьора, изпълнявящ ролята на Левски (не искам да кажа нищо лошо за актьора, но е просто невъзможно да играеш добре в нещо толкова отвратително). Трудно ми е да изразя възмущението и ужаса си от това неокачествимо нещо (оттук нататък ще го наричам така), което някои се осмеляват да наричат филм. С нечовешки усилия на волята издържах 90 минути от това безумие, за което имах предварителна информация, че трае три часа. Поклон пред здравите нерви на една част и мълчание пред дебилността на другата част от хората, издържали цялото безумие.
Доколкото ми е известно, за да упражняваш професии като лекар, инженер, адвокат, архитект, капитан на кораб, пилот и много други, е задължително да си завършил съответното образование и в много случаи освен това да си издържал допълнителни изпити (т.е. да си учил) или поне да имаш опит като “чирак” (т.е. да си практикувал). Явно, за да упражняваш професията кинорежисьор в България, образование не се изисква. Не съм сигурен, но ми се струва, че не са много държавите, в които излизането на екран на такова нещо би било възможно, най-малкото заради действията на съюзите, осигуряващи защита на професионалистите в киното. В период, в който българското кино е в подем, е недопустимо да бъдат прожектирани (дори веднъж) такива неща. В този смисъл аз съм по-склонен да обвиня професионалистите в киното, допуснали това “събитие”, отколкото сгодните хорица, намерили пари, за да задоволят егото си. Виновни сме и всички ние, които сме присъствали (дори и не до края) на нещото, защото по този начин сме станали съучастници в престъплението.
Много далеч съм от подозрението, че нещото е направено със зла умисъл, защото, за да има умисъл, трябва да има мисъл, каквато очевидно липсва.
Опасността от такъв род неща не бива да бъде подценявана и като граждани сме длъжни да полагаме целенасочени усилия за предотвратяването им.
Още веднъж ви благодаря за коментара!
Оправи ми деня, Росене. Надявам се нямаш нищо против обръщението да е на “ти”. Много ми хареса поста ти и се радвам, че мненията ни съвпадат. Ще съм благодарен ако те виждам често на страниците на моя блог.
Разбира се, че нямам нищо против обръщението да е на “ти”. Честно казано не съм от пишещите в интернет. Това е първият ми текст. Причините са две – първата е потресът ми от нещото, а втората е, че за първи път попадам на толкова интелигентна среда в мрежата и намирам смисъл да изразя мнението си. Много ми се иска да предпазим колкото е възможно повече хора дори от любопитство към нещото, макар да осъзнавам, че задачата е много трудна. Все пак да опитаме.
Без да съм гледала филма, това е най-интелигентният и точен коментар. И може би точно благодарение на него на един по-късен етап бих гледала филма
Мерси, Ради! Може би е по-разумно да се изчака пълната версия с плахата надежда, че някои от сюжетните нишки ще добият яснота, макар че и в сегашния си формат филмът е твърде дълъг, отегчителен и да си кажем честно – негледаем.
Искам да добавя само, че бяха обърнали излключително много внимание на лошите черти на Българите, като : подкупност, предателство,страх, примиряване и др.
Така си е, Владо. Но не е като да сме безкористни 🙂
Здравейте!
Попаднах на блога Ви чрез Webcafe! Усетих, че ще прочета нещо различно от ужасяващите пошли коментари, независимо дали “за” или “против” филма! За щастие-не ме разочаровахте-напротив!Благодаря за интересното, написано с приятно чувство за хумор, четиво, но най-вече- за липсата на злоба, независимо от негативната Ви оценка за творението на господина Максима, което, май няма да си позволя да ми докара стрес..Бъдете здрав!
Мерси за милите думи, Вихра! Наистина не изпитвам злоба и се надявам всички да се освободим по-скоро от подобни емоции…
Няма да гледам този филм,ревюто Ви ме убеди.Още когато режиъьорът започна меко казана агресивна кампания за набиране на средства и наричаше всички които не пращаха смс родоотстъпници ,реших че няма да го гледам.Творческите изблици на човек който явно няма необходимата рутина и култура да предаде правилно исторически събития, които са от изключително значение за нашата народна памет,не заслужават да се изтърпят тези 3 часа.Г-н Генчев не е нито Копола,нито Брайън де Палма.Видях коментар преди часоме,че искал да снима и втора част на филма,имал материал.Аз не искам да осквернявам образа на Левски който имам,за който съм чела и за чиято личност са писали светила като Хайтов и професор Генчев.(последният е историк и не е роднина на Максим Генчев 🙂 )
Благодаря за мнението ти, Мария. Радвам се, че си тук…
Аз имах възможността да гледам прожекцията на филма в Драматичен театър “Иван Радоев” в Плевен, снощи! Силно съм разочаровната от видяното!
Reblogged this on Кошче за душевни отпадъци.
Абе блогъре или какъвто боклук си там, когато направиш нещо свързано с кино пък било то и домашно хомо порно клипче тогава се изявявай като кинокритик!
Здрасти, Вальо! Чудех се дали да ти изтрия дебилния пост, но така или иначе ме хвана в настроение. Всъщност имам от всичко, само че не е хомо. Ако си падаш по съответния жанр – ще трябва да се насочиш към правилните източници 🙂 Поздрави!
Много важно е да се отбележи, че нещото няма нищо общо с кино. То е престъпление спрямо българската нация. По-меко не мога да се изразя. И не съм “хейтър”…
Заслужавате поздравления за изключително точните коментари….. И аз бях една от разочарованите, всъщност – разочарована през първия половин час, след това крайно отегчена и донякъде отвратена от този тъй неупешен, може би най-вече сценаристски опит. Не съжалявам, че го гледах……нито че проспах около 20 минути накрая….Трябва да има филми за Левски и не само за него…..Достоверни или не, успешни или силно критикувани – нека се снимат и нека ги гледаме…. Много по-добре е да изгледаме един несполучлив български филм за Дякона (и то без да забравяме, че няма кой знае колко НОВИ филми описващи исторически събития, всъщност дали изобщо има), отколкото поредната американска драма, в която някой излъскан красавец умира по най-героичния начин за страната си……Поздрави….и дано скоро се появи друг подобен проект, за който да можем да кажем САМО хубави неща….
Мерси, Вася! Напълно съм съгласен…
Не мислех да си губя времето и нервите, гледайки поредната българска пр–ня, имитираща холивудско ла–о още след като видях първите фотографии. Не се научиха да наемат консултанти: за историческите събития, за обичаите, за костюмите, да не говорим за въоръжението и снаряжението. То не бяха съвременни гвардейски униформи, то не беше оръжие от края на ХІХ – първа половина на ХХ век….! Ужас….! С Вашия коментар ме убедихте безвъзвратно!
Разбрах, че в НДК преди или след филма, г-н Кмета на Кърджали е изнесъл реч. Вярно ли е? Ако да, ме подгонва теорията на конспирацията!
Здравей, Стоян – благодаря, че си тук и ще те помоля да разговаряме на “ти”. Нямам твоето наблюдение и познания по отношение историческата достоверност на реквизита, но си прав. Изисква се голям капацитет да създадеш историческа продукция. Що се отнася до кмета на Кърджали – напуснах киносалона в момента на финалните надписи и не мога да потвърдя. Може и да са прочели поздравително съобщение 🙂
Невероятно чувство за хумор имате. . .докато четях ревюто ви кадрите , които описвахте минаваха съвсем реално пред очите ми. . .и ако не ставаше въпрос за Левски , би се получило една великолепна комедия на световно ниво. . Благодаря , смях се от сърце. . .освен това спестих и 10 до 20 лева. . .
Много се радвам, Нинка! Минавам на “ти” – дано си ок. Сърдечно благодаря, че си отделила няколко минути да споделиш мнението си. Ако беше дала 10 лв за първа част, нямаше да си причиниш втора. Поздрави и успешен ден! 🙂
Здравейте г-н Трошанов,
Признавам – случайно попаднах на Вашата публикация. Откак е излязъл филма обаче, непрестанно чувам и чета негативни отзиви за него. Наречете ме черноглед инерционно невярващ балканец, но аз без да съм гледал филма, някак си Ви имам доверие и най-вероятно сте прав във мнението си. Описаните от Вас недъзи на филма, всъщност са характерна емблема на редица съвременни български и чужди филмови продукции. От напъване за философо-психологическо оригиналничене се раждат изродени творения, плашещи и отегчаващи.
Понякога, мисля аз, една история би буила най-впечатляваща, ако простичко и буквално я разкажеш. Без дълбокомислия, без забавени бойни сцени. Такива примери има изобилни и в нашето, и в чуждото кино. Замислете се върху филма “Капитан Петко войвода” например.
Написаното е само мое лично мнение и не обвързвам никого с него! Ще гледам филма и ще пиша пак.
Не мога да се съглася повече… Благодаря за интересното и пълноценно мнение 🙂 Ще се радвам често да те виждам тук.
Страхотно ревю! Живея в чужбина и не бях дори и чувал за този филм, но ще го изтегля като излезе в торентите само заради написаното от вас. Сцената с кеча с турците ме разсмя само докато я четях и единствено мога да си представя какво ще е като я гледам. 😀
Иначе сериозно, заради филми като този българското кино има толкова ниска репутация, дори и да излезе качествен продукт той няма как да не потъне в боксофиса след като неминуемо бива асоцииран с подобни провали.
Здравей, Чавдар! Благодарен съм, че си тук. Има страхотни български филми и най-вече сериали. Затова и очакванията към подобна продукция са закономерно високи…
Е, очакванията са високи защото, първо, е филм за Левски все пак, ако беше за Бенковски нямаше да е същото, и второ, защото, както прочетох от други сайтове току-що, филмът всъщност е сравнително рекламиран.
Иначе аз лично освен “Стъпки в пясъка” дръг добър български филм не знам…
Прекрасен разбор и невероятно чувство за хумор. Радвам се, че все още се намират хора като вас, които са готови да кажат истината, която може да е неудобна за някого / примерно за бездарния режисьор и сценарист, както и за спонсорите им /. Към една личност българинът изпитва истински респект и това е Левски. Недопустимо е да се гаврят с паметта му.
Много благодаря, Кузмане. И аз се радвам, че мога да те имам за читател на блога си! Чувствай се като у дома си!
Здравей Марине,
Поздравление за твоя точен анализ, който е последния аргумент да НЕ гледам този филм.Благодаря!
Благодаря, Иво! Радвам се да те срещна на страниците на моя блог!
След десетилетия тишина по темата за Апостола филмът разбуди страстите на българите, възползвайте се от тизи факт и покажете вашата гледна точка – направете по-добър филм. Лесно е да се криеш зад проблемите на ежедневието и ядосан от собствените си неудачи в живота да се подиграваш с труда на някой друг.
Замислете се преди да напишете каквото и да е за вашия принос към обществото!
Здрасти, Марио – аз съм егоцентричен човек. Считам, че имам висок принос към обществото и съм много доволен от живота си. Пиша ревю на филм като зрител, като потребител, който е платил за нискокачествен продукт. Грешна е представата ти, че всеки изразител на мнение за филм, трябва да бъде филмов режисьор, макар че имам любителски опити на съвсем прилично любителско ниво, които дори са печелили награди… това обаче няма значение.
Здравей Марин,
коментарът ми по темата е по принцип за не премерени изказвания от сорта на “Този нека се гръмне” или “пълен боклук”, от ръката на хора, които дори не са гледали филма или не внимавали в училище на урока за Левски. А по въпроса за интерпретацията на историята във филма навярно има много неща с които не съм съгласен, но това не е причина да злословя по адрес на авторите и хората финансирали филма.
Между другото и на мен не ми харесва рекламата по телевизиите за тест за бременност, но не злословя по адрес на хората платили за нея.
С най добри чувства към това което правиш.
Потресена съм до дъното на душата си от тази бездарна продукция и безочлива подигравка с паметта на Апостола!!!100 години Българско кино- и не успяхме да създадем един истински стойностен филм за най-светлата българска личност-Васил Левски…Както не успяхме да напишем и книга за него и трябваше една чужденка-Мерсия Макдеморт,да ни я напише,може би някоя чужда кинематография ще ни го създаде този истински филм…някога…
Здравей, Цанка! Рано или късно добър филм ще има. Точно този посредствен опит е хвърлена ръкавица за създаването на много по-стойностни творби в бъдеще…
Имате добро перо. Написали сте ревюто си по-добре от доста критици, експерти , пи ари и пр. Не съм гледал филма, подозирах след всичко, което четох докато го снимаха, че ще е поредния много шум за нищо. По-добре повече да не се правят опити по темата, защото в търсене на рейтинги и слава се омаскаряват хора, които не гозаслужават.
Благодаря, Александър! За мен е много мотивиращо да чуя тези думи. Сигурен съм, че не е далеч времето, в което ще дорастем за качествени продукции дори по най-чувствителните теми 🙂
Поздрави за статията. Би трябвало режисьорите да се върнат във времето и да видят всички нелепици от едновремешните български исторически филми, за да не ги повтарят. Когато става въпрос за книга, можеш просто да я затвориш. В киното последствията от глупостта и несъобразяването на собствените качества на режисьор и сценарист рефлектират върху актьори, оператори, статисти, зрители… Скъпа глупост
Радвам се да те видя тук, Тони! Благодаря за подкрепата.Ти поне си доказал какво е да създаваш чудеса с нулеви средства.
Изчетох поне половината от коментариите и вече съм убеден че г-н Василев си е похарчил парите напразно, за да задоволи егото на един от всички български граждани, както нелепо се опита да защити филма един от “специалистите” по-горе. И този един от всички и той имал право да се изгаври с народната памет, опитвайки се да прави филм!!! Жалко!!!
Кенефен изказ и плоско „ревю”– това е „хейтърът” с мазна лига, който обхрачва всичко!
О, Генчев, здравей! Изборът ти на никнейм е оригинален като филма ти.
Здрасти, бубе! А, не, не си ме разбрал– аз не съм гледал филма, не обичам киното, не обичам и тая кочина България, смешното ѝ население и тея абсурдни национализми и национални герой, тъпанари и прочие, но много ми хареса „ревю”-то на г-н Трошанов, който не се примирява със сивото в живота и реших да го поздравя! Изкефи ме момента с „Левски разбивача на женски сърца” и там дето се затичал да го обесят, завалията, хаха!
Много Обективно , Браво !!!
Мерси, Оги!
Добре де, хората са се опитали да направят нещо. Аз филма не съм гледала, но с тези отзиви, коренно противоположни, определено ще го гледам. (А и по принцип гледам на кино всеки излязъл български филм). Сигурна съм, че има недостатъци, но пък все има нещо положително и добре направено. Не може да е чак толкова зле, колкото го представяте. Някакви хора са останали в България, работили са (най-вероятно с нищожен бюджет) и нещо са направили. Нека им оценим усилията.
Здравей, Мария – лично аз съм написал и това, което считам за недостатък, и това, което оценявам като положително. Щом гледаш “всеки български филм” и на базата на правилните очаквания, току виж ти харесва.
Хубава статия, определено. Аз лично не съм от хората, които ще гледат този филм. Причина, че Васил Левски, за мен е повече идеал, носител на ценности и свобода на духа, отколкото историческа личност. Васил Левски е частно, вътрешно преживяване. Това преживяване изключително трудно може да бъде заснето и по някакъв начин рамкирано от един филм. Да кажем, че съществува човек, който е способен да го направи (най- вероятно е “някъде там”), то този човек не е режисьорчето/върл селски бек с акъл на едноклетъчна амеба, чието име, не искам дори да запомням. Аз лично ще се опитам възможно най- бързо да забравя, че такъв филм съществува.
Все пак, поздрави за хубавата статия, колко е “акуратна” се надявам никога да не разбера 🙂
Здрасти, Румене! Много интелигентен и точен коментар. Благодаря ти…
Здравейте, Марин! Благодаря за поредния смислен и обективен (мисля) анализ на това ‘киносъбитие”, което се появи на бял свят в навечерието на годишнината от обесването на Апостола. Радва ме това, че има мислещи хора. Аз този филм категорично няма да гледам, защото е обиден не само за Левски, като личност, а и за цялата ни история, поне според думите на близки и разумни коментари, които прочетох последните дни. Не можеш да си позволиш вулгарност, пресъздавайки образ, издигнат в култ от поколения българи, просто не може. Левски е със статут на икона и всяка пошлост в създаването на образа му не бива да се толерира.
За режисьора мога да кажа само едно:”Оооо, Пепи!”, толкоз. С таз реплика ще го запомня…. и с кренвиршите.
п.п. Само да допълня, че аз имах съмнения за тази екранизация още когато “режисьорът”, по неясни причини, реши да изхвърли Димо Алексиев от продукцията, а според мен той би бил най-добрият избор за ролята. Но май му направи услуга, поне няма да го асоциират с филма…
.
Здравей, Петя! Благодаря за обстойния коментар. За мен е радост да те видя на страниците на моя блог…
Страхотно!Благодаря Ви за доброто ревю!Не бих го гледала това “нещо”.
Здравей, Теди и добре дошла! Държа да знаеш. че удоволствието е изцяло мое…
Ето от това се страхувах, когато гледах трейлъра. Още от него лъха всичко написано тук и именно филмите, продукциите (и изобщо продуктите), създадени по този начин в България, са онази камара неща, от които се срамувам. Които, за съжаление, са белязали “българското” и които през последните 20 години са ме учили да си мисля, че щом е българско, нещото не е качествено; не е модерно; не е иновативно.
Стискам палци скоро да се появи екранизация на тази история, която да заслужи положителните ревюта и любовта на българите! Дотогава, нека се концентрираме върху качественото “произведено в България”, което вече не е малко. Важното е да правим разликата. Време си е вече.
В десетката! Вече доказахме, че можем да създаваме качествени телевизионни и филмови продукции на световно ниво!
От сега нататък ще препращам към вашето ревю, когато някой ме пита какво мисля за филма. За съжаление при мен липсва дар слово, за да опиша този хаос, който гледах. След като свърши филмът, извесно време седях и се чудех какво гледах до сега. Навярно на някой фестивал в Европа хората ще оценят този филм, неговата абстрактност и скрит смисъл, и ще видят това, което ние простите българи не успяхме.
Здравей, Максим! Радвам се, че споделяш моето мнение като човек, който е гледал филма. Определено смисълът е много надълбоко скрит. Но както се казва, за всеки влак си има пътници…
Марине, искрено се забавлявах с поста. Слушах коментари на разни критици и преди да прочета твоята, бях решил да не го гледам, но ти определено засили интереса ми. Разликата е, че ще гледам по различен начин и без каквито и да е очаквания. Малко е срамно, че има толкова добри филми, като Капитан Петко Войвода, Време разделно, Мера според мера, а запомнящ се филм за Левски не. Поздрави и поздравления за добре свършената работа.
Как си, Бано? 🙂 Радвам се да те видя тук. Специално “Време разделно” ми е любим. Тежко съм го приемал и винаги много ме е вълнувал. Брилянтен филм.
Е, все пак не се стигна до сатанизиране на образа на Апостола, и това е нещо…! Удивен съм какви напъни се правят и колко енергия и средства се хвърлят за да се затрие историографията и фактологията от онези мракобесни години. И как трябва да приемем този кинематографичен “дар”, поднесен ни от…кого…? “Бойте се от данайците /елионци, елини/ когато ви поднасят дарове!” Омир, началото на “Илиада”.
Здрасти, Милене! До сатанизиране – не. Просто опростяване и до някаква степен оглупяване… Мисля, че сценаристът, режисьор, оператор, монтажист, актьор и т.н. който е един и същи човек толкова си може. Но може би той искрено вярва, че е създал шедьовър и в крайна сметка никой не може да му отнеме това право 😉
Доста се посмях на така нареченото ви ревю. Чак ми се иска да гледам филма, за да се посмея още повече, но ме е страх да не се разплача от гняв. И все пак щях да го гледам, ако дори и в един от положителните коментари за филма бях прочела думите “свобода, равенство, братство,себеотрицание, чиста и свята република, революционен комитет,отечество, апостол, Ботев, “времето е в нас и ние сме във времето”. Но дори и поддръжниците на филма не споменават такива неща, даже и косвено. От начина ви на изразяване във вашето “ревю” ми се вижда, че сте интелигентен, патриотиотично настроен и добър човек или поне ценностната ви система се доближава до моята. Ето защо смятам да ви се доверя и засега да не пълня джобовете на т.н. режисьор пък понататък ще видим…
Здрасти, Краси и добре дошла. Ако гледаш филма в подходяща компания, може и добре да се посмееш. Но по-вероятно е да заспиш от скука.
Не бих могла да го кажа по-добре!Ревюто напълно отговаря на това,ковто реално се случи във филма.Надявам се само,че подрастващите няма да разчитат на Максим Г.,за да научат нещо за Левски,а ще седнат да си прочетат уроците.Ще забравя,че този хаотичен и недоизпипан филм се е случил,доста се подведох от трейлъра и го очаквах с нетърпение в подължение на почти 2 години…А финалът,с който завърши това чудо на чудесата си беше направо “plot twist” 😀 Кой да ти очаква,че Левски сам ще се предаде?!
Здрасти, Дени! Всяко чудо е за три дни. Разбира се, че когато нещо е недоизпипано и посредствено ще се забрави бързо и безвъзвратно…
Безспорно Левски е най-великият българин и “чаках” момента, когато ще се подиграят и с него. /Самите шествия в памет на Левски са някой път банда лентяи, които са решили в даден ден да са патриоти, а в други – съвсем забравят българското./ Не съм гледал филма, но цялата критика и всичките разкази ме отказват. Честно казано още от трейлъра филмът ми заприлича на американска боза на български език. А ако някой чужденец реши да го гледа, за да научи нещо за нашата история, пази Боже! За жалост тенденцията на опростяване на сюжетната линия присъства и в българските театри. Хареса ми написаното, продължавайте!
Благодаря, Алекс! Аз ще продължавам да създавам текстове според собствените ми скромни възможности. Иначе филмът определено не е образователен – той е сбъркана на ниво логика, достоверност и цялостно изпълнение супа от различни кинематографични жанрове и похвати, в която става въпрос за Левски.
Изгледах филма и мога да кажа, че коментарите на г-н Трошанов са обективни. Освен това са поднесени забавно, за което – поздравления. Но все пак можем да кажем и няколко хубави думи за този филм.
Личното ми мнение е, че филмът е много добър в техническо отношение. Камерата, осветлението, декорите, озвучението и музиката, реквизита, ефектите – всичко е на ниво. Природните картини са красиви, сцените изглеждат автентично… Просто малоумният сценарии го проваля. Филмът може да се гледа, ако се абстрахираш от факта, че (трябва да) представя реални събития и личности, Защото разминаванията с историческите факти са фрапиращи…
И все пак филмът има някакъв положителен ефект – кара те да се замислиш. Викаш си – това са глупости, не може да е станало така. А тогава – как? Е вече един друг филм започва да се прожектира в главата ти… Дори само затова си струва да се гледа. Като провокация на съзнанието, един вид.
Мерси и добре дошъл в блога. Аз съм съгласен с всяка твоя дума. Опропастен потенциал. Технически е съвсем приличен. Много хора споменаха, че реквизитът не е исторически акуратен, но нямам познанията да потвърдя. Лично аз съм фен на концертната симфонична музика, но и тази на Исихия върши добра работа – може би е леко еднообразна.
Благодаря. Както казах, филмът може да се гледа просто така, но ако тръгнеш да правиш връзка с историческите факти – става лошо…Най-прост пример – турските заптиета бяха въоръжени (някои от тях) с … пушки Манлихер, модел 1895 г. Имаше доста такива недоразумения във филма, които биха могли лесно да бъдат избегнати…
Лично за мен най-недостоверен беше образът на Левски. За нас (българите) той винаги е бил (и ще остане, надявам се…) символ на смелост, мъжество, решителност, инициативност. Волева и борбена личност, нали така? Защо беше нужно да го представят като безволев и примирен със съдбата си човек? Дори знаменитата му псувня накрая ми прозвуча повече като израз на безсилие, отколкото като “вербална агресия”.
Обвиняват филма, че подражавал на холивудките екшъни. А на мен точно екшъна (в смисъл на действие) не ми достигаше. Ако трябва да охарактеризирам това творение с една дума – ще кажа “вял”. Излишно разтеглен и мързелив филм, който в крайна сметка успява да обезличи една от най-ярките личности в нашата история.
Хрумна ми още един “плюс” за филма – в него няма продуктово позициониране, ха-ха-ха…
Представяш ли си? Поне от това се отървахме 😉
Искрено се забавлявах с коментара, някои от пасажите четох на глас пред домашна публика (с много добра дикция съм!), а освен това си го препрочитам, за да се посмея още. Остроумен, наблюдателен, изчерпателен и явно компетентно критичен поглед върху филма. Отдавна се отказах да го гледам, защото историята по същество я знам (няма начин Левски да остане необесен), но и без това написаното ми го разказва сбито като кратък вариант на “Война и мир”. Някога четох дългия и знам, че такива подвизи са безмислени, ако някой може да ми спести мъките. Мерси, авторе!
Здравей, Лияна (разкошно име между другото). Аз съм този, който е благодарен, че съм помогнал за доброто настроение на теб и твоето домочадие. За мен е чест да те имам за мой читател. Бъдете здрави, обичани и много усмихнати! 🙂
Ами да викнем Мел Гибсън да ни го направи,бе?Той игра шотландец ,ще се справи и с българин!Доста “оплюващо”ревю и се подразних, че не можем наистина да си направим филм за националния герой ,а има проблясъци в бг киното напоследък,но уви..
Здрасти! В крайна сметка можеш и да не вярваш на ревюто. Опитай с филма! Има и хора, които го харесват: стоели на прожекцията “прави като в църква” и се разплаквали от умиление 😉
Между другото много бих искал да видя филм за патриарх Евтимий и падането на Търновград. Дано толкова силна, вдъхновяваща и драматична история някой ден бъде разказана подобаващо – от талантлив екип, с необходимия бюджет и уважение към публиката…
Не знам прави ли са китайците, но отскоро вкараха закон забраняващ филми, литература и всякакво изкуство критикуващо по неприемлив за тях начин страната и уронващо имиджа им пред света. Защо само в България се стараят да направят обратното? Благодаря за ревюто.
И аз благодаря 🙂 Явно не всички са съгласни за творческите качества на филма… 🙂 Което е нормално – изкуството не е точна наука…