Евгений Йорданов – интервю
Представям ви един всеобщ любимец от списание “Дъга” – Евгений Йорданов, вдъхнал живот на Добромир и Томек – незабравимите герои обичани от стотици хиляди пораснали и непораснали деца заради романтичните си подвизи, необуздания си волен дух и тъй простосърдечната си, непоклатима и вдъхновяваща вяра в доброто. Оттогава насетне Евгений е участвал в още няколко качествени, но за съжаление недовършени комикс инициативи. Много момчета и момичета от моето поколение биха разпознали неговия неподражаем стил в илюсрациите към десетки книги-игри издавани през деветдесетте. В последните години той е активно ангажиран с концепт арт в Crytek Black Sea studios, а проектите, по които работи са забулени в дълбока корпоративна мистерия.
За мен е висока чест, че Евгений прави една от редките си публични изяви специално за страниците на моя блог:

Снимка – Свобода Цекова
1. Кой е проектът, с който най-много се гордееш досега в творческата си кариера?
Не знам. Това навярно са работите ми от последните години – главно концепт арт, но и някои насоки в комикса, които опитвам, но едва ли мога да нарека проект.
2. Какво ще ни споделиш за комикса, с който се представяш в Над Дъгата 2? Можем ли да очакваме продължение?
Това беше един стар комикс от най-лошия перод за този бизнес – началото на Прехода, когато след няколко неуспешни опита да се започне ново издание, ми бе станало ясно, че нищо няма да излезе от тази работа, камо ли да получим някакви пари. Така го и бях нарисувал – като за нещо, което няма никакъв шанс. За нещастие взе, че излезе и макар да бяха продадени смешен брой книжки, то попадна в ръцете на няколко души, които от колекционерски подбуди продължават да го изваждат на бял свят, сякаш знаят какво най-много може да ме подразни. И когато наскоро ми се наложи бързо да реша с каква тема да участвам в новото издание на “Над Дъгата“, без колебание реших, че е крайно време да поправя този зощастен за мен комикс. За продължение за сега не съм мислил, а и няма сценарий, което разбира се не е проблем. Много неща са възможни и бъдещето е пред нас.
3. Какво е мнението ти относно разликата между дигиталния и традиционния метод за рисуване на комикси?
Не смятам, че тъкмо разликата има значение. Много от нещата, които се рисуват в момента във всички области на илюстративното рисуване са по-често смесени техники започнати, да речем, с молив и довършени на компютър. Едното не може да замени напълно другото, но мисълта, че нещата рисувани с компютърни технологии не са автентични, а само тези на ръка са истински, е много провинциална. Вярно, че прекалено често, с цел по-бързо и евтино справяне с поставена задача, виждаме вместо рисуване – колаж и ретуш на фотографии, но това е друга тема. За окото на лаика е достатъчно картинката да е шарена и гиздава, пък как точно е постигнато това, няма значение. Когато става въпрос за рисуване, винаги исински важното нещо е познанието на формите и съдържанието, което те носят, а изразните средства са само технология или занаят.
4. Какво най-много обичаш да рисуваш и защо?
Като дете най-много обичах да рисувам коне и това не ми е минало, но бих казал всичко, в което има анатомия, движение и изразяване на емоции. Да кажем, че илюстрацията е най близо до онова, което обичам да рисувам.
5. Какво не обичаш да рисуваш и защо?
Не обичам еднообразни декоративни пълнежи от геометричен характер – не че не ги харесвам, но само това – не.
6. Когато седнеш да рисуваш, до каква степен имаш изградена представа за крайния вид на творбата си? Минаваш ли през много варианти на една и съща рисунка, преди да стигнеш до задоволителен резултат?
Различно е, но ако не става въпрос за неща, които искат проучване и време за изучаване, то първите ми скици са най-добри. Проблемът е как после да запазиш свежестта на това първо нахвърляне на идеята, преди тя да се изсуши и размие от добавяне да детайли и разработване на формата.
7. Какво е мнението ти за западния метод на рисуване на комикси, където един човек рисува с моливите, втори се занимава с туширането, а трети с цветовете?
Когато говорим за индустрия, производство и печелене на пари, вероятно това е и правилният метод. Става въпрос за бързина и специализация, което не е добро, но не е и непременно лошо. Рисуването на комикси от ентусиасти за без пари едва ли е по-добрият начин.
8. Откъде започваш да рисуваш комикс? От първия панел на първата страница? Някъде по средата?
Ако е съвсем нов проект, няма начин да не започнете с много скици за изясняване на типажи аксесоари, стил и прочее. Иначе аз започвам от много бързо и грубо скициране на всички разтвори, на цялата композиция от край до край.
9. По какъв проект работиш в момента и ще споделиш ли нещо за него?
Аз всъщност работя във фирма за компютърни игри „Крайтек“ и не мога да споделям много за това, което правим в момента, но скоро играта ни ще види бял свят…
10. Има ли нещо, което винаги си искал, но все още не си имал възможността да сътвориш?
Може би цяла самостоятелна книжка комикс е нещо което наистина искам да направя някой ден.
11. Има ли бъдеще за българския комикс?
Българският комикс има бъдеще, но дали то е в България, вече е друг въпрос.
12. Какво ще пожелаеш на читателите на блога?
На всички, които се интересуват от комикси, пожелавам да не губят интерес към този жанр.От много отдавна изглежда така сякаш комиксът изчезва, но всъщност се случва точно обратното. Както и да се обръщат нещата в бъдеще, той винаги ще намира формата, мястото и феновете си.
Любимият ми художник. Но както вече писах в друг коментар за блога, много повече ми харесват нещата му от “Дъга”, “Чуден свят” и от книгите-игри, където е чиста графика с молив. Произведението му в първата част на “Над Дъгата” не ми хареса особено като техника и рисунък. Надявам се, както и той има такова намерение, да направи самостоятелна книжка-комикс, но с традиционната техника, с която го помним всички. Имам специално издание на “Добромир”, но то е по-скоро сглобено от различни части за “Дъга” и оформено като самостоятелна книжка. Интересното е, че и аз като малък, а и сега обичам да рисувам коне – като него. Желая му още дълги години творческа дейност и здраве!
Благодаря за мнението ти… Надявам се и Евгений да успее да прочете какво мислиш за творчеството му…
Евгений е великан. Да не забравяме, че той и Петър Станимиров са автори на “Радул” от “Чуден свят”. Аз лично за по-динамичен комикс, с по-изпипани бойни сцени, с по-реалистичен екшън, не се сещам.
Интересното е, че и аз наскоро попаднах на “злощастния” комикс, за който Евгений говори и за разлика от него, намирам в тази книжка (Рико, бр. 1 от 1992) много историческа и колекционерска стойност. Проектът “Над дъгата” е прекрасен и ще чакаме и трети том. Не само Евгений, надявам се всички художници от старата “Дъга” да ни зарадват със самостоятелни албуми. Спонсори ще се намерят, а феновете сме си тук.
Трошанов, благодаря за интервютата с авторите от “Дъга”! Изчетох ги всичките с удоволствие. “Дамга” също е отлично попадение. Ще следя блога, особено в частта му, която популяризира комикс културата.
И накрая един лично мой въпрос – имаш ли представа дали е възможно да си намеря “Над дъгата” 1 бр.? Прочетох го в нета, но библиотеката ми отчаяно се нуждае от него! (:
Нека ти благодаря за хубавите думи. Дали екипът “Над Дъгата” ще създаде трети албум е рано да се каже. Според мен вторият трябваше да се появи много по-скоро след първия и му оставаше толкова малко да бъде перфектен, че чак ме е яд… Първият албум е напълно изчерпан. Трябва някой да ти го продаде. С Пепи и Веселин Чакъров (друг известен комикс художник) работим по поредица илюстровани романи – нещо, от което аз лично съм страшно доволен. Ако имаш интерес – започваме в средата на ноември с грандиозно представяне… 😉
Ще чакаме с интерес. Лично аз имам интерес към графичния роман (то си е чист комикс де, ама айде). Мисля, че имаме добри художници, но за съжаление от към сценарии малко издишаме. За това поздравления за работата ти.
Благодаря! Заповядай на 14 ноември от 19:00 – НДК, клуб “Перото”. Ако искаш ме добави във facebook и ще ти пратя покана по-натам. Ще се радвам да се запознаем наживо…
Ех, Марине, пропуснах. Бях много ангажиран тоя месец. В кои книжарници можем да намерим книгата? Нямам фейсбук, защото съм старомоден идиот, но и аз ще се радвам да се запознаем. Комикс културата у нас излезе от състоянието на будна кома, но още трябва да се поработи, за да се върне с цялата си жизненост. Сигурен съм, че ще се запознаем някой ден и ще си поговорим.
Моята книга я има анвсякъде в момента – Хеликон, Orange, Сиела, може би и на доста други места. На представянето дойдоха над 300 души и бе едно от най-успешните културни събития на годината. Много съм щастлив…