Искра

Много често ме питат дали пиша стихове – от близо десет години не бях.
Ето нещо от днес – 28 септември 2014 г.

 

Изтлява денят, 
с предсмъртен гърч слънце се свлича
Студено, празно и кухо небе – животът му бавно изтича.
Разбити фонтани кървят съсирена лепкава кал
И статуи неми скърбят с невидима каменна жал.

 

Обувки хрущят
и стържат с лениви подметки земята ранена
Сухи лица се носят край мен – с безлична гримаса смразена.
Алчни демони тихо шептят и поток от копнежи и парещи думи
се вихри, кипи и злобно напада ума ми.

 

И пътник без път
аз се спъвам във клони бодливи под влажни и сиви мъгли.
И падам, и ставам, и смея се лудо – когато най-много боли.
Тъй ще бъде дорде една малка искра
в мен тихо бди

и не спи… и не спи.. и не спи…

 

Angel