Един буркан лято

Лято, мечти и синьо-жълта красота. Нека ви е усмихнато!

Затворих лятото в буркан,
обсипах дъното му с пясък,
поканих слънчевия плам
да го залее с топъл блясък

И сложих мидички безброй
с черупки пъстри и красиви.
Обгърнаха ги в луд порой
от светлина лъчите диви.

Откраднах си чадърче за коктейл
от тънка клечка и хартия цветна
и боднах го, глава привел,
да хвърля сенчица кокетна.

„Какъв прекрасен малък плаж.
Тъй ценен спомен, щом замина.
Ала момент!“ – възкликнах аз. –
„Забравих да добавя раковина.“

Ще пее като птиците безчет,
понесли се по вихрите игриво.
Ще ми напомня и за теб –
момиче босо и щастливо.

За стъпките по пясъка,
изтрити мигом от вълните,
за изгрева и вятъра,
целувките и погледите скрити.

За шепоти нечути,
за нежно сплетени ръце
и за признания изказани
със свито трепетно сърце.

И още днес, сред повей тих,
аз зная как напълно безсловесен
след мене ще се носи стих,
а покрай теб навярно ще е есен.

Ала не би ми пукало и грам,
дори щом зимата се възцари.
Затворих лятото в буркан –
от него светлина струи.

Марин Трошанов
юли, 2017

shells-on-beach-1

Advertisements