ЗАБРАВЕНИТЕ ЗЛАТНИ АНИМАЦИИ 2

June 2, 2014

Повече от две години материалът ми за “Забравените златни анимации” не спира да генерира огромен интерес и трафик. Несъмнено и вие, моите читатели, и самата статия, отдавна заслужавахте продължение. Ето го и него:

10. Ум белият делфин / Oum le dauphin blanc – 1971

На „Ум белият делфин“ е отделено много специално кътче в прашните дълбини на девствената ми детска душа, която бях готов да продам и на дявола за шоколадова вафла от 15 стотинки. Докато умният бозайник трябваше весело да маха с опашка от полюшващите се тъмносини вълни, аз гледах с тъпо недоумение внезапно помръкналия екран на телевизора и от влажните ми очи прокапваха предателски сълзи с кисело-соления вкус на късния социализъм и ранната демокрация. От най-крехка възраст се запознах с термина „режим на тока“. Срещата ми с Ян, по-малката му сестричка Марина, стария моряк чичо Патрик и вездесъщия делфин Ум беше кратка, емоционална и впоследствие много болезнена, защото те бързо спряха да навестяват следобедното ми бургаско ежедневие, докато изпълнен с бурно надигащ се бунтовен гняв, циврех на майка ми защо не спират тока по време на новините.

9. Плодчетата / Los Fruittis – 1989-1992

Крайно долнопробна, пъстроцветна и изключително зарибяваща испанска анимация, която проследява приключенията на ексцентричния и поетичен, но много мързелив ананас Роли, хитроумния банан Пак (чиято дълбока инженерна мисъл би унизила Тесла, Форд и Едисон взети заедно), гламавия кактус Трънчо (който много обича да се изгубва) и човешкото момиче Кумба. В общи линии четиримата представляват отряда за бързо реагиране на кмета Ягодко, който има толкова зачервен и ояден вид, че сигурно е бил прототип на испанските градоначалници скоро след влизането на страната в Европейския съюз. Сред известните злодеи са маймуна – зъл гений, два тъмнокафяви, вечно гладни и кривогледи шопара и един пират артишок. Почти всеки епизод е изпълнен с рециклирани и повтарящи се до болка пасажи и песнички, но въпреки това, като евтин и много силен наркотик (употребен в миризливия клозет на чалга дискотека в Студентски град през тъмните години на прехода), действа опияняващо върху непретенциозния детски мозък.

8. Ферди Мравката / Ferda Mravenec – 1984-1985

Ферди е забавен, обаятелен и дръзновен приключенец, който се отличава от останалите мравки с широката си усмивка и неизменната си, червена, усукана около врата и покрита с черни петна връзка (или както е модерно да се нарича напоследък – „фишу“). Повлиян от анимациите на Дисни, чешкият писател и художник Ондржей Секора, вдъхва живот на симпатичния мравчо още през далечната 1936-а. Като герой на детските книжки и комикси, богато илюстрирани от самия Секора, Ферди бързо добива широка популярност. В годините след Втората световна война той е впрегнат в социалистическата пропагандна машина и приключенията му са свързани с изпълнение на петилетки и ликвидиране на зли вредители. На анимационният сериал, създаден близо 20 години след смъртта на Секора, му липсва агитационния устрем на петдесетте, но за сметка на това се е превърнал в любимо изживяване на цяло поколение пораснали деца.

7. Пчеличката Мая / Mitsubachi Māya no Bōken – 1975-1976

Ферди не е единственото насекомо, добило световна популярност сред българските деца. За пръв път пчеличката Мая размахва крилца в книгата на немеца Валдемар Бонселс, видяла бял свят преди повече от 100 години. Сериозните хора като мен и бившият премиер, обаче, едва научили азбуката, директно са заръбали трите тома на Винету. Ето защо Мая ни е позната от сериала, създаден от чевръсти японски аниматори в средата на седемдесетте. В него виждаме как свободолюбивата и вироглава пчеличка извършва тежко престъпление, напускайки родния си кошер. Тя се скита в изгнание с досадното мрънкало Уили, който е закономерно мързелив, непохватен и понякога ревнив, но като цяло добросърдечен търтей. Друга важна личност е скакалецът Флип, който дава мъдри съвети и тон в живота на Мая, докато тя постепенно се превръща от хиперактивно и непокорно пешлеме в отговорен и благонадежден член на пчелната общност.

6. Мечетата с нежни сърца / The Care Bears – 1985-1988

„Грижовните мечета“ или „мечетата с нежни сърца“ биха се понравили на тази малка част от циничната, ехидна и вулгарна българска публика, която си пада по пухкави облаци, ухилени звезди, пъстри дъги и други универсални символи на ултимативното щастие, блаженство и добруване. Не знам как тази приказка за безметежна радост, доброта и отзивчивост, гарнирана със сърцераздирателен позитивизъм е била приета във времена на погром, глад и мизерия, когато алчните пръсти на комунистическите марионетки са заграбвали наследството на Живковизма, а мракобесната сянка на формиращите се престъпни групировки и елити се е спускала над България, но може би и в най-тежките години хората имат нужда от лъч светлина и късче надежда. Все пак пухкавите мечовци и техните т.н. „братовчеди“ – разни пъстроцветни лъвчета, пингвини, маймунки, котета и други не е трябвало да решават проблемите в едно посттоталитарно общество, а да осуетят плановете на злия вещер „Сърцемраз“, който дори в момента виждам да въси рунтавите си зелени вежди, замисляйки поредното коварство.

5. Fraidy Cat – 1975-1976

Уникална анимация за дръглив уличен котарак, на когото остава само един от деветте живота. Колкото и предпазлив да бъде, за да спаси кожата, той винаги се набърква в неприятности. Отгоре на това всеки път щом по случайност изрече число от „едно“ до „осем“, на арената се появява съответният призрак от предишните му животи: праисторически саблезъб тигър, който язди динозавър, дебел нескопосан вълшебник, пиратски капитан, благородник от епохата на Елизабет – майстор на фехтовката, американски каубой, гробар, който напористо го подканя да се пресели в отвъдния свят, военен пилот и мафиотски бос. Когато котаракът се изпусне да изрече числото „9“ край него мигновено се материализира буреносен облак с формата на девятка, който го преследва и обсипва с мълнии. Няма какво повече да се каже, освен че в компанията на вечно хленчещия и треперещ за последния си животец котарак и сбирщината нахални призраци, които през няколко минути той неволно призовава, забавлението е гарантирано.

4. Разследванията на Хлорофил / Les Enquêtes de Chlorophylle – 1992-1993

Предполагам, че правилният термин е „куклена анимация“. За да намери филмчето заслужено място толкова напред в списъка, е достатъчно само да изброим тримата главни злодеи – престъпния бос Антрацит – грозен, миризлив плъх, неговата майка Малария (обитаваща изхвърлена на сметището пералня) и подлата видра с прякор „Елегантния“, която непрекъснато заглажда черната си мазна козина. Основна в сериалчето е темата за екологията – или с други думи как добрият детектив Хлоро пречи на гореспоменатите мърльовци (изключвам „Елегантния“, който се поддържа в изряден вид като мениджър в IT компания) да унищожат крехкия баланс на пасторалния френски прованс. Кольо Колев твърди (и аз разбира се безрезервно му вярвам), че ако партията на Зелените беше използвала някои от героите за предизборната си кампания, вече щеше да има поне един евродепутат.

3. Костенурките Нинджа / Teenage Mutant Ninja Turtles – 1987-1996

Още щом публикувах първата си статия, разгневена тълпа от ревностни поклонници на детските анимации ме подгони с вили, мотики, търмъци и други селскостопански сечива защо съм забравил костенурките нинджа? Не съм ги забравил разбира се – просто те са до такава степен неизменна част от съвременната попкултура, че надали е необходимо да им отделяме прекомерно внимание. Все пак адмирации за гениалното, стимулирано от въздействието на тежки халюциногенни субстанции, съзнание, забъркало саламурената чорба от човекоподобни костенурки нинджа с имена на ренесансови художници, които обожават пица и чудовищен извънземен мозък със сенилни розови пипалца, скрит в колосален подземен Техноцентър, който осъществява пъклените си планове за световно господство с помощта на мутанти, пълчища роботизирани войници и вездесъщия майстор на бойните изкуства Шрьодер.
Оригиналният сериал от 87-а се ниже 10 сезона, последван от още дузина пълнометражни филми и поредици (някои от които с доста високо качество). През Август 2014-а се очаква нова екранизация с бюджет от 125 милиона долара и Меган Фокс в ролята на Април О‘Нийл. Почти 30 години след оригиналното си излъчване – за радост на цели поколения малчугани и непораснали деца – костенурките нинджа продължават да са в светлината на прожекторите като част от методично разчоплян и все още оборотен франчайз.

2. Храбрият малък тостер / The Brave Little Toaster – 1987

Колкото и неубедително да звучи на пръв поглед заглавието, това е една разкошна съвременна приказка за няколко забравени електроуреда – тостер, лампа, електрическо одеяло, архаично радио и голяма намръщена прахосмукачка, които отказвайки да припознаят себе си като безполезна купчина скрап, се отправят през пустоща в търсене на някогашния си собственик. Освен приключенски дух и романтика, във филмчето се долавя меланхолия от болезненото усещане за непотребност – още по-значима в днешното консуматорски настроено общество, когато всяко електронно устройство или средство за бита, изглежда безнадеждно остаряло твърде скоро, след като е било закупено. Перлата в короната е самият финал и „Worthless” – отчаяната песен на разбитите ръждясали автомобили, които се отправят на последния си пробег по веригата за рециклиране сред планините от отпадъци на безкрайно сметище. Гледайте:

Смелият малък тостер и неговата банда

1. Базил, великият мишок детектив / The Great Mouse Detective – 1986

Още преди големи хитове като „Малката русалка“, „Красавицата и звяра“, „Аладин“ и „Цар лъв“ на бял свят се появява едно прекрасно пълнометражно филмче на Дисни, което и до днес се излежава кротко в гъстата сянка на своите популярни наследници. Сред студените мрачни улици на Лондон мишокът детектив Базил се вкопчва в люта битка на живот и смърт със своя страховит опонент – коварния професор Ратигън. На карта са заложени както семейството на едно малко изгубено момиченце, така и короната на самата английска кралица на мишките. Интелигентно и високоадреналиново анимационно приключение с очарователни герои и обаятелен злодей (озвучен от емблематичния за американското кино Винсънт Прайс), което получава полирания си завършен вид благодарение на динамичната, въздействаща музика на легендарния оскаров композитор Хенри Манчини (автор на музиката от близо 150 филма, сред които и „Розовата пантера“)

P. S. Дали някъде тук, след дълги години и някак извън класацията все пак да не добавим и “Пиратите от тъмната вода”?

Post navigation

← ЛАМЯ ЕООД – Пролог 1

ЛАМЯ ЕООД – Пролог 2 →