Tag Archive: българска проза

Към теб

Четеш ли писмата ми? Пиша стотици…
и всяко едно адресирам до теб.
Летят на крилете на белите птици,
подети от вихъра в луд пирует…

Rate this:

Последният ловец на вампири – част 2

Луксозният черен Ягуар XJ летеше с небрежна лекота покрай ширналите се, докъдето поглед стига, потръпващи от вятъра, зелени морави. Колкото по на север отиваха, толкова повече хълмове и планински вериги обрамчваха просторния пейзаж, а около тях се спускаха тежки воднисти облаци, чиито размазани начумерени лица мърмореха с гръмотевичен тътен…

Rate this:

Последният ловец на вампири – част 1

Невидим нож безмилостно разпори източния край на тъмния небесен купол. От процепа нахлу белезникава светлина и протекоха струйки с цвят на воднист розов акварел. Студен вятър върлуваше из улиците на Глазгоу. Подобно на умел танцьор се завихряше в неудържим пирует над площадите като нагрубяваше лъскавата повърхност на локвичките, мързеливо изтегнати в прегръдките на хлътнали плочи, а сетне се провираше с истеричен писък между помръкналите сгради…

Rate this:

Призракът от имението Суон Лейк

Преди няколко години именно този разказ ме върна към писането и аз си го обичам много. Добре знам недостатъците му: той не следва традиционните жанрови рамки и страда от болезнена безсюжетност. Но именно в това се коренят и неговите достойнства – способността да придаде нова сетивност и картинност на света. Една различна гледна точка, изпълнена с меланхолия, самота и поетичност, доколкото скромните ми способности позволяват. Приятно четене…

Rate this:

Писалката

Разказът е писан преди около 3 години и е вдъхновен от истински събития. С интерес забелязвам, че някои от темите, разгледани в него, впоследствие формираха централни сюжетни линии в популярни български сериали. За мен, обаче, предпочитаната и най-въздействаща форма на изкуство си остава добрата проза. Приятно четене…

Rate this: