“ЛАМЯ” ЕООД вече се разпростира на два пролога и три глави. Животът на Станимир никак не е лесен, а го чакат още какви ли не предизвикателства и проблеми. Въпреки че по-голямата част на текста е непубликувана и строго пазена в тайна, ще си позволя да Ви споделя началото на трета глава…
Една малко творческо упражнение, импресия или сън…
Сюжетът на ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) се прехвърля 15 години напред, където ще проследи още една история с неочакван край, преди да върне в действието Станимир и да разкаже какво се е случило след изчезването на Мая…
– Взела съм ти подарък – усмихна се Мая. Зелените ѝ очи пробляснаха загадъчно. – Не е нищо особено.
– Какво е? – попита Станимир.
Тя постави в разтворената му длан жълтеникаво шуплесто камъче, изпъстрено с тъмни петна.
Посвещавам на най-прекрасните приятели, които човек би могъл да има…
Луксозният черен Ягуар XJ летеше с небрежна лекота покрай ширналите се, докъдето поглед стига, потръпващи от вятъра, зелени морави. Колкото по на север отиваха, толкова повече хълмове и планински вериги обрамчваха просторния пейзаж, а около тях се спускаха тежки воднисти облаци, чиито размазани начумерени лица мърмореха с гръмотевичен тътен…
Невидим нож безмилостно разпори източния край на тъмния небесен купол. От процепа нахлу белезникава светлина и протекоха струйки с цвят на воднист розов акварел. Студен вятър върлуваше из улиците на Глазгоу. Подобно на умел танцьор се завихряше в неудържим пирует над площадите като нагрубяваше лъскавата повърхност на локвичките, мързеливо изтегнати в прегръдките на хлътнали плочи, а сетне се провираше с истеричен писък между помръкналите сгради…
Започнах да пиша разказ, който може и да се превърне в кратка повест. Всичко започна с една натрапчива сцена на мъж, който отваря прозореца на стаята си рано сутрин и единственото, което вижда надлъж и шир е безкрайно блато, в чиито притихнали, застояли води се отразяват слънчевите лъчи. Това видение ми се стори някак тревожно, дори заплашително…
Преди няколко години именно този разказ ме върна към писането и аз си го обичам много. Добре знам недостатъците му: той не следва традиционните жанрови рамки и страда от болезнена безсюжетност. Но именно в това се коренят и неговите достойнства – способността да придаде нова сетивност и картинност на света. Една различна гледна точка, изпълнена с меланхолия, самота и поетичност, доколкото скромните ми способности позволяват. Приятно четене…
Разказът е писан преди около 3 години и е вдъхновен от истински събития. С интерес забелязвам, че някои от темите, разгледани в него, впоследствие формираха централни сюжетни линии в популярни български сериали. За мен, обаче, предпочитаната и най-въздействаща форма на изкуство си остава добрата проза. Приятно четене…
