Софийски импресии
Обичам софийските улици
през мъртвопияните есени.
Тихи са старите сгради
сред сенките спящи унесено…
Category Archive: Поезия
0 Comments
Един буркан лято
Затворих лятото в буркан,
обсипах дъното му с пясък,
поканих слънчевия плам
да го залее с топъл блясък…
Към теб
Четеш ли писмата ми? Пиша стотици…
и всяко едно адресирам до теб.
Летят на крилете на белите птици,
подети от вихъра в луд пирует…
Сградата
4 години от създаването на блога. Знам, че не пиша толкова редовно, колкото би ни се искало, но съм изцяло ангажиран с други проекти. Те ще ми помогнат да продължа развитието си на творец в съвсем нов етап. А дотогава – едно съвсем прясно и леко меланхолично стихотворение…
Искра
Много често ме питат дали пиша стихове – от близо десет години не бях.
Ето нещо от днес…
Моята роза
Стиховете, които ще прочетете, са писани през късната есен на 2004-а и към днешна дата са последният ми опит за сериозна поезия. Не са много старите ми произведения, под които бих се подписал без многобройни преработки. Това, обаче, е едно от тях и го представям на вниманието ви по същия начин, както се роди – върху измачкан лист от тетрадка, през една късна ноемврийска вечер в студените общежития на студентски град, преди толкова много години…
Сън
Ще вляза в дома ти със тихия залез,
когато лъчистото слънце умира,
ще отворя прозореца в твоята стая
и самотен безмълвно ще чакам,
невидим за целия свят.