Aniventure 2012

След “Наръчника за оцеляване на туристи в Пекин” на дневен ред идва страната на изгряващото слънце и един много специален фестивал, който година след година събира хиляди фенове на комерсиалната и традиционна японска култура в София. Радвам се, че мога да споделя впечатления и снимки от първа ръка като гост фотограф на тазгодишното издание на Анивенчър, но това далеч не е всичко. Освен, че ще надникнем зад кулисите на фестивала, ще си говорим за манга, аниме, косплей и магнетизма на японската съвременна култура, който привлича и обединява любознателни и креативни млади хора от целия свят. Не се притеснявайте ако някои от гореспоменатите термините ви звучат непознато – интервюто с моите нови познати от клуб “Накама” ще ни помогне да се ориентираме в този любопитен и екзотичен свят…

– Къде отиваш? – подозрително попита майка ми.
– На фестивал на японската култура… – отвърнах след дълго колебание какво да отговоря, за да ме разбере. – Ще снимам разни хора, преоблечени като герои от филми и други такива работи.
– Да не стрелят като в Америка? – попита сериозно майка ми. Имаше предвид премиерата на Батман в Денвър.
– Не знам – отвърнах честно – ако стане така, ще чуеш по новините.

Разговорът приключи.

Когато Адриана ми предложи да се подвизавам като фотограф на Анивенчър 2012, доста се двоумих дали да не приложа любимата си тактика на любезното пренебрежение. Не обичам целодневните ангажименти през уикенда. Можех да се разходя из Витоша или ако чукарите и убийствената жега не ми понесат да пия бира с приятели в мързеливия неделен следобед. А защо не и просто да се излежавам вкъщи, както си му е реда, след като, разбира се, измия чиниите, изпера, изгладя, изчистя пода и… – абе я по-добре да дам шанс на Анивенчъра! Не съм чел манга, но в крайна сметка колко различни може да са японските комикси от българските (доколкото български въобще съществуват😉 Отгоре на това съм гледал няколко анимета и съм пил лимонова бира с косплейъри – с една дума няма начин да не се впиша в обстановката.

Едно синеоко момичe, понесло кръгла табелка с надпис “Безплатни прегръдки“ се вкопчи в мен и напълно ме привлече за каузата на Анивенчъра. Слънчевите лъчи игриво проблясваха в яркозелената перука на нейната приятелка. Фестивалът се разпростираше в няколко от залите на издържания в типичен соц стил „Парти център 4-ти километър“, който от своя страна се намира в близко съседство с носещата архитектурните белези на Класическия Бойковизъм Арена Армеец.

„Сергиите“ на миниатюрното Капалъ Чарши, което се разполагаше в централната зала, бяха отрупани с всевъзможни гривнички, звездички, обечки, значки, лепенки и ваденки. Въпреки че сигурно щях да се впечатля много повече ако бях на съответната възраст и от противоположния пол, талантът на някои от самодейците наистина ми скри шапката. Скромно варненско момиче (колкото и да е трудно човек да си представи подобно съчетание) на име Бистра, с разсеяната лекота на истински творец, рисуваше едни от най-красивите картини, които съм виждал да излизат изпод химикала, четката или таблета на български художник. На съседна масичка друго момиче продаваше образи на герои от японски анимационни филмчета, изящно гравирани с пирограф върху малки гладки дъсчици. Огорчен си спомних за собствените ми недодялани опити да използвам такъв инструмент в часовете по труд и творчество (в един друг живот преди толкова много години).

Имаше цял сектор, отделен за играчи на бордови игри, които бяха разпънали красиви цветни карти, отрупани със ситни пластмасови фигурки. В една от залите се провеждаха кибер състезания, в друга дечица се учеха на пиксел арт, а в трета всеки желаещ можеше да се премени и снима с кимоно.

Сюблимният момент настъпи по време на косплей ревюто. Косплейърите са хора, които си изработват и обличат костюми на герои от популярни филми, анимета или компютърни игри като влизат в техните образи. Сред аплодисментите на екзалтирана тълпа от фенове и под светлината на прожектори и светкавици от фотоапарати младите момичета и момчета излизаха на сцената в гиздавите си облекла, казваха две-три думички или изпяваха песничка и се струпваха вляво от подиума в застрашително нарастваща пасмина от нинджи, самураи, супергерои, ангели, хобити, вълшебници и аниме героини с коси във всички нюанси на розовото. Човек можеше да види в разнородната гмеж както Пипи Дългото чорапче, така и чудовището от “Silent Hill” с ръждива и оплискана с кръв желязна пирамида вместо глава. Излишно е да казвам колко се забавлявах да наблюдавам и снимам уникалното зрелище.

Косплейърите се оказаха страхотни фотомодели. Дори когато се сляха с тълпата, те не излязоха от образите си, движеха се бавно и грациозно, позираха с търпение и удоволствие, не отказваха обща снимка на никого и си умираха да правят демонстрации, да импровизират, да се закачат едни с други и да се лигавят.

Още същата вечер, щом качих няколкостотин снимки във фейсбук профила си, акаунтът ми се задъха от тагващи, лайкващи и коментиращи фенове. Изводът от цялата работа: въпреки жестокия ми скептицизъм присъствах на едно уникално, многоцветно и изпълнено със страхотен заряд събитие, което ми помогна да се запозная с позитивни, интересни и готини хора. Ще се видим на Анивенчър 2013😉

А сега искам да ви запозная с Дора (лъчезарната водеща на Анивенчър), Влади (“Meze”), Иван (“Химика”) и Илия (“Сорегаши”) от първия регистриран в България клуб за аниме и манга фенове – “Накама”. Основното занимание на клуба е да популяризира съвременната и традиционна японска култура като организира тематични сбирки, лекции, уъркшопи и участва на разнообразни събития, директно или косвено свързани с Япония.

Как се появи любовта ви към японската култура, манга и аниме?

Дора: Честно, не знам от къде да започна… малко въпроса е като кокошката и яйцето. Може би анимацията, която винаги ме е привличала (като малка с брат ми гледахме “Техническа полиция” по 10 пъти един след друг на видеокасета) но пък от друга страна се занимавам с оригами и киригами от детската градина, така че някъде там между личните ми открития и писмата на леля ми от Япония (тя е женена за японец и живее в Йокохама) се е зародила и страстта.

Химика: Като цяло ми допадат идеите за вътрешен мир, за хармония, за духовна сила. Интересът ми започна с тренировките ми по джудо, след това с популярните тогава “Волтрон”, “Конникът и звездните шерифи” (“Seijuushi Bismark” в оригинал), “Покемон”.

Как се организира събитие като Анивенчър? Срещнахте ли много трудности и в крайна сметка заслужаваха ли си всички усилия?

Дора: Амиии… много е лесно. Първо ви трябват няколко неща, но понеже съм в настроение, ще ви издам рецептата. Записвате ли си?
Така: 1 кг. манга + 1 кг. аниме. Хубаво ги размесвате и ги оставате за отлежат, така че да кипнат и единственото, за което да говорите са те. После започвате да ги подправяте с бойни изкуства, оригами, калиграфия, икебана, източен език, всичко това в пропорции спрямо личния вкус. Естествено можете за добавите и други подправки по ваш избор. След като сместа е добре омесена, нарязана на различни фигурки и опечена на гореща фурна от любов и страст, намирате купчина приятели и си организирате парти с курабийки. Истината е, че и Анивенчър е започнал малко или много така. Но понеже приятелите поканиха техните приятели, партито стана доста голямо и дълго. А за голям празник си трябва голяма подготовка. И да ви кажа, размерите в този случай имат значение. Но понеже ние сме тренирани, може да се каже, че е лесно, но ако нямате опит си е бая работа. Една грешка в рецептата и тестото е за боклука, но винаги можете за започнете от начало. Последният въпрос нещо не го разбирам! Как така дали си заслужава?! Или е риторичен?…

Meze:  Организацията протича в месеци наред търсене на партньори и спонсори, свързване с такива, с които вече сме работили, нови договорки и уточнения. Значително време отнема и търсене на подходящ терен за фестивала и преговори с наемодателите му, за да протече всичко както ние бихме искали. Паралелно с това върви обявяване на правила за многобройните конкурси, които се провеждат по време на Анивенчър, обновяване на информацията по каналите, чрез които достига до нашата публика. Трудности от различно естество има всяка година, въпреки че се стараем да не се повтарят практики, които са се оказали погрешни. Но със сигурност никой от нас не е съжалявал за положените усилия, наградата многократно надхвърля всички мъки, а именно – огромната радост на публиката по време на фестивала и многото положителни отзиви след него.

Поддържате ли връзка с подобни клубове и организации в други държави? Какво е мястото на българските фенове в общата картинка?

Meze: Винаги сме били отворени към връзки с организации и фенове в други страни. За момента най-голямото ни постижение е участието на България в Eurocosplay – един от най-престижните фестивали за косплей в Европа. Участието там става реалност след доказана активност в организирането на косплей представления в нашата държава, и е доказателство, че сме на международно ниво. Българските фенове получиха възможност за изява на международна сцена, а те самите показват, че са готови за това предизвикателство. Развитието не спира с всяка изминала година и можем спокойно да кажем, че вече сме на световно ниво.

За мен както и много от гостите ревюто на косплейърите беше черешката на тортата. Ще ни издадете ли тайната на създаването на тези костюми?

Meze: Много часове усилен труд. След избора на герой следва подробен разбор от какво се състои костюма, реквизита, избират се материали за изработката им и начин за обработка. След това започва тежката част по намиране и сглобяване на всевъзможни части. Много често костюмите добиват завършен вид броени минути преди началото на представлението.

Дора: Ами имаме рецептурник на сайта. Миналата и по-миналата години правихме работилнички за косплейъри и на сайта са качени клипчета от тях.

Колко време инвестирате в занимания с любимото си хоби? Какво ви носят те?

Химика: 14-16 часа на седмица до 100 преди Анивенчър😀 Носят ми различни неща, но най-вече удовлетворението, че имам възможността да върна в нашето общество това, което съм взел от него и да допринеса за развитието и прогреса му.

Какъв е профилът на средностатистическия манга/аниме фен?

Химика: Участвах преди година в среща за разбиване на този стереотип. Според него аниме/манга феновете са коплексирани, дебели, грозни и тъпи пубери. Реално аниме феновете са интелигентни, креативни, любопитни и отдадени хора от всякаква възраст. Това може да се види и на събитията, които организираме, те са като представителна извадка.

Meze: Небрежен стил на обличане, с отличителни знаци – значки с аниме герои, в редки случаи носене на котешки ушички, тапет и рингтон на телефона с любимото му аниме в момента, използване на множество изрази от японския език, заучени от гледането на много серии. Прегръща се с други аниме фенове, когато ги срещне. В съботния следобед изпитва непреодолимо желание да се срещне с останалите „баки” някъде в центъра на града. Обича китайски ресторанти, обожава суши.

Сорегаши: Такива генерализации са малко опасни, но предполагам, че българското отаку е по-вероятно да е тийнейджърка, която обожава J или K pop/rock, отделя всяка свободна минута за хобито си и постоянно се усмивка изпод красива панделка или ушички😀.

Често ли се случва да ви мислят за ненормални в лошия смисъл на думата? Притеснява ли ви по някакъв начин това?

Сорегаши: Не! Хората като цяло са чували за тази субкултура и не са негативно настроени. Естествено има ебавки за рисувано порно и детските филмчета, но те са по-скоро забавни.

Meze: Всъщност доста рядко се е случвало някой да ни гледа като същества не от този свят. Когато обясняваме на някой незапознат какви са ни интересите, най-негативната реакция може да е поглед с насмешка и въпрос защо се занимаваме с детски филмчета, след като сме пораснали. Повечето хора ни се радват, защото сме млади, организирани и позитивни. А що се отнася до притеснението, то дори в някои случаи да е основателно, напълно липсва.

Химика: Все по-рядко. Често са ме вземали на подбив преди, но това да съм фен на аниме и манга е същото като слушането на африканска музика или гледането на черно-бели филми. Харесва ти, привлича те, не е като да пречиш на околните. Притеснявах се в началото, понеже не бях уверен в качеството на това, което харесвам. Вече нямам притеснение.

Препоръчайте манга или аниме, подходящо за незапознати или начинаещи в жанра?

Дора: Каквото и да е от студио Гибли.

Meze: “Neon Genesis Evangelion”! Ако не умрете след него, определено ще станете аниме фен.

Химика: “Naruto”, “Bleach”, “One Piece”. Това са 3 заглавия, които са дали началото на много фенове. След тях идват “Death Note”, “Hellsing”, “Berserk”, “Claymore”, “Shin Angyo Onshi” и т.н. Имам ги предвид като манги (комикс), анимирани версии можете да гледате и от “Покемон”. За всеки има нещо подходящо, това е хубавото.

Няколко последни думи за посетителите на моя блог?

Дора: Моя любим цитат: Не взимайте живота твърде насериозно, жив от него няма да се измъкнете🙂

Химика: Мангата и анимето не са японската култура. Те са един малък монитор, на който можете да се докоснете от магията на Далечни изток. Заповядайте при нас, за да се запознаете с тях и да продължите нататък!

Сорегаши: Продължавайте да четете интересни блогове и не се притеснявайте да сте фенове на всичко, което ви харесва🙂

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ: