Майк Олдфийлд – Звън на тръбни камбанки

Някои хора неволно или не асоциират понятието “музика” със силиконови цици, хвърчащи салфетки в натежалия от цигарен дим въздух и намазано с олио прасе, търчащо из дискотека, за да спаси живота си. За мен една дума описва музиката по-добре от всяка друга и тя е “вдъхновение”

Ще ви запозная с личността и творчеството на един музикант, който през цялата си тридесет годишна кариера с неотклонно постоянство е следвал емоциите, интуицията и вродения си гений, бягайки далеч от комерса и евтиния кич, за да остане в сърцата на милиони. Самобитната и неповторима музика на мултиинструменталиста и композитор Майк Олдфийлд се извисява над жанровите ограничения и ги пренарежда като детски кубчета за игра, докато с удивителна лекота създава необятни светове в съзнанието на слушателя. В богатата му дискография от над 20 оригинални студийни албума прогресивен рок и поп се преплитат в изумително съзвучие с етнически мотиви, електронна и дори класическа музика. Все пак негова запазена марка си остават дългите инструментали, характерни за ню ейдж вълната в музиката, на която мнозина го считат за основоположник.

За да не навлизам в стила на скучните биографични справки, чиито дребни подробности се забравят на секундата, ще избегна тривиалностите на коя дата и в коя точно част на Англия е роден Майк Олдфийлд. Импулсът, който го е тласнал към музиката, обаче, е бил плод на трагично стечение на обстоятелствата, а не случайност.

След загубата на четвъртото си дете, страдащо от синдрома на Даун, майката на Майк се отдала на алкохолизъм и развила маниакална депресия. Като резултат прекарала голяма част от последните петнадесет години на живота си в клиники за психично болни. Именно трудното детство накарало Майк да потърси спасение и изолация в музиката.

През далечната 1973-а издаването на дебютния му албум “Tubular Bells” ознаменувало звездния старт на кариерата на младия музикант, началото на ню ейдж жанра и раждането на световноизвестната звукозаписна компания Virgin Recodrs. В многопластовия близо петдесет минутен запис Майк Олдфийлд свири на 20 различни инструмента. “Тръбните камбанки” бавно, но с изключително постоянство, достигнали небивала известност, за да изместят от челната позиция на британските чартове не друг, а втория албум на Майк “Hergest Ridge”, издаден цяла година по-късно. Неочакван съюзник в популяризирането на “Tubular Bells” се оказал хорър филма “Екзорсистът”, чийто саундтрак използвал заглавната мелодия на албума.

Оттогава насетне последвали дълги години на върхове и падове. Въпреки сътрудничеството с неизброимо количество музиканти и вокалисти, запазена марка в албумите на Олдфийлд си останали дългите му инструментали. Пътят към успеха не бил никак лек – ментални проблеми и атаки на панически страх, спасение от които той потърсил в наркотиците и алкохола, неудобство от публични изяви в началото на кариерата му (и до днес живите изпълнения на Майк са сравнително редки), скандалния разлом с Virgin Records, ознаменуван от противоречивата бунтарска композиция “Amarok”, последователно съжителство с три различни жени, от които има седем деца.

Несъмнено повлияна от енергичния му живот, безсмъртната музика на Майк е истинска палитра от променящи се и конфликтни емоции, в която централни теми все пак остават любовта, красотата и величието на природата. Както никой друг, той успява да улови чрез звуци гальовния полъх на утринния вятър, мириса на дъжда и лъчите на слънцето.

Музиката на Олдфийлд съумява да пресъздаде неукротимия птичи полет под оловносиви ирландски небеса (“Wild Goose Flaps its Wings”), отчаяния полет на самолет, погълнат от вихъра на бурята (“Five Miles Out”), спасителния и неизбежен полет в космоса, където останките от сиротното човечество търсят избавление от всемирния апокалипсис (“Magellan”), но преди всичко рисува с ноти нескончаемия полет на вечно търсещата човешка душа отвъд пределите на обозримото.

Днес Майк е на 58 и от 2009-а насам живее и твори на Бахамите. Освен всичко друго той е запален моторист, мореплавател и пилот.