Новини по български

– Ти луд ли си? – отсече Жоро. – Аз от много отдавна не гледам новини! Знаеш ли колко по-добре се чувствам?

Сигурно е прав. Българските новини не щадят своите зрители. Те не са напоени със сладък сироп като саралиите, които правеше баба ви. Не са просмукани от евтин розов позитивизъм. За разлика от лесносмилаемите холивудски бози, щастлив край липсва. При нас антагонистите с ехидно презрение избягват възмездието, а героите, оставени на произвола на нереформираната здравна система, завършват пътя си в болнична стая с напукана мазилка и миризма на старчески крака.

Емоциите се захабяват като остеоартритни стави, възмущението, справедливият гняв и мъжественото блъскане с юмрук по масата са заменени от досада и безразличие. Дори звучните псувни, отекващи над гърлото на бутилката с ракия отстъпват пред глухо, беззвучно хъхрене.

Полуцивилизованата седем-милионна сбирщина, обитаваща територията България, отново засрамва европейските чиновници и комисари. На фона на корупционните схеми на българските държавници и “бизнесмени” влажните партита, на които, заплашеният с 20 години затвор, Доминик Строс-Кан бърка в дупетата на парижките разпоретини, напомнят за игрите на чорлаво босоного момченце в пясъчника.

Вълната от абсурдизми ме залива като индонезийско цунами: Лидерът на управляваща доскоро партия, философ по образование, без да влиза в конфликт на интереси, получил 1, 6 милиона лева хонорар за консултации относно каскадата от водноелектрически централи “Горна Арда”. Това, обаче, са джобните за баничка с боза на фона на 16-те милиона, с които известен бизнесмен ощетил хазната – получил е условна присъда. С такава може да се похвали и мотоциклетиста попилял на пешеходна пътека във Варна 20 годишната Лора Иванова. Междувременно пенсиониран икономист от Уолстрийт, който допуска грешката да прекара старините си в България, е оглозган от подивели помияри в столичния квартал Малинова долина. Всеотдайни стопанка подхвърляла на кучетата сурово месо, за да държат настрана циганите от близките катуни, които се домогвали до празните помещения на съседна сграда.

Подобни истории не намират място в новинарските емисии на европейските държави, а в хрониките на обладани от дръзновен изследователски порив естествоизпитатели, които се спускат с еднодръвки по течението на река Лимпопо, а през хладните африкански нощи водачът им Мотсване Попона разказва за лъвове човекоядци сред зловещите отблясъци на лагерния огън.

А може би е по-добре все пак да се преструваме на изненадани или да изразим благоприлично възмущение. Вместо да униваме заради скапаната образователна система, нека се радваме, че арматурите на училището още не са изтръгнати и продадени за старо желязо. Вместо да мрънкаме за дупките в асфалта, нека се успокоим с факта, че по магистралата няма барикади и към предното стъкло не лети коктейл Молотов. За работа все още не се налага да се придвижваме с конвой на ООН, макар че специалистите съветват да носим в джоба си последния хит на средствата за самозащита: спрей с пипер срещу развилнели се песове.