Сън

 

Ще вляза в дома ти със тихия залез,
когато лъчистото слънце умира,
ще отворя прозореца в твоята стая
и самотен безмълвно ще чакам,
невидим за целия свят.
 
Когато се върнеш и влезеш,
ще гледам към теб изпълнен със радост,
защото макар да не знаеш, си близо до мен,
все тъй красива, загадъчна,
все тъй болезнено чужда.
 
Когато затвориш очи и заспиш,
ще ти дам последна целувка
и ще погаля по-нежно от вятъра
твойте мастиленочерни коси.
 
Прокраднал се в спомен далечен,
за миг ще смутя твоя сън
и после пак ще отлетя,
към луната, в безкрая,
невидим за целия свят.